Думи и образи: 8 рисувани книги от 2018 година

Книги с картинки, рисувани книги, картинни книги, илюстрирани книги, книги за най-малките, книжки – на български все още нямаме ясно установено понятие, а съответно и достатъчно съзнание за популярните по други места в света picture books, които отдавна са поставени в собствен сегмент, имат си отделни награди и заемат челни витринни позиции например във всички лондонски книжарници, в които съм бил.

Формалното обособяване на този конкретен тип произведения в рамките на обхватното детски книги е съществено като всяко друго разбиване на общо понятие на части, защото така се посочват някои отличителни характеристики, които пък позволяват определени специфични употреби. Когато искам да затегна винтчето на тенджерата си, знам, че ми трябва отвертка, а не какъв да е инструмент. Когато искам да прочета книга на четиригодишната си племенница, пък и на десетгодишния си племенник, знам, че ми трябва рисувана книга, а не каква да е детска книга.

И тъй, този списък събира такива произведения, в които рисунките са носители на историята поне толкова, колкото думите, като последните дори не са задължителни. На нашия пазар това са все още сравнително скъпи и непопулярни продукти, тъй като малко родители са склонни да платят за трийсетина страници и шепа думи цената на дебел роман. Това е разбираемо, но също така е важно да обърнем внимание на активите, произтичащи от привидните пасиви.

Те не са никак малко, за което има и безброй научни изследвания, но тук ще обърна внимание само на един. Тези книги са проектирани за четене от двама души, които седят възможно най-близо един до друг – единият произнася думите на глас, другият разглежда картинките и двамата заедно обсъждат. Ползите от това са неизброими: да се въведе дори още непроходилото дете в света на историите; да може дори неграмотното дете да прочете историята само по рисунките, след като му е прочетена първия път; по-голям и по-малък човек да прекарат време близо един до друг, да споделят и да разменят впечатления, да си посочват детайли от рисунките, да поговорят за каквото е важно и да се гъделичкат в процеса – до голяма степен тези книги не са последна цел, а извинение за физическа и психическа близост, която е дори по-важна за детето от самата история; да придобие възрастният представа за определени предпочитания на детето.

През последната година и нещо на български излязоха следните няколко книги, които според мен биха свършили добра работа в това отношение:

Елмър и чудовището

думи и рисунки Дейвид Маккий, превод от английски Манол Пейков, ИК „Жанет 45“

Петата книга от поредицата за карирания слон Елмър отново показва колко е хубаво наоколо да има някой, който е все наопаки – когато всички са сиви, той да е шарен; когато всички са унили, той да е весел; когато всички се страхуват, той да е любопитен, както е и в случая с тази книга.

Наскоро една добра приятелка ми разказа, че вече е чела „Елмър и чудовището“ безброй пъти на няколкомесечния си син – според нея книгата му харесва заради цветовите контрасти и наситеното съдържание на рисунките, които успяват да задържат вниманието му, за разлика от по-бледите и минималистични страници на други книги, които опитвала да му чете. А пък и на самата нея много ѝ харесвало по няколко пъти на ден да крещи с цяло гърло: „ГЪРРР!“

*

Заек и Мечка. Заешки вредни навици дребни

думи Джулиан Гоф, рисунки Джим Фийлд, превод от английски Петя Гуламали, издателство Timelines

Ако има едно основно нещо, от което постоянно чувствам недостиг и което мощно черпя тъкмо от рисувани книги, то е обезоръженото и обезоръжаващо добродушие, безусловната добронамереност и загриженост към друго, различно живо същество. Заради това например, когато правех списъците си за любими рисувани книги през 2015 и 2016 г., все се сещах първо за книгите за слончето Елиът и още чакам издателство „Прозорец“ да продължи поредицата.

Форматът и дължината на „Заешки вредни навици дребни“ и на следващата от поредицата – „Вредител в нашата обител“, подхождат повече на роман, отколкото на рисувана книга, заради което тя не е от най-удобните за общо четене, но историята за сприятеляването между добродушната Мечка и киселия Заек е толкова смешна, напечена и добра, че все ще се намери начин.

*

Ана Ана. Операция „Супергерои“

думи Доминик Рок, рисунки Алекси Дормал, превод от френски Десислава Йорданова, издателство „Пурко“

Поредицата „Ана Ана“ е стъпила с крак и половина в територията на комикса, но пасва добре и при рисуваните книги. Ана Ана и нейната свита плюшки, които съчетават добро сърце, непосилни амбиции, очарователна непохватност и приятелска жертвоготовност, за мен са едно от най-смешните неща, които са се случвали на нашия книжен пазар в последните години, не без заслугата на живите рисунки на Алекси Дормал.

*

Мама на детска градина

думи Ерик Вейе, рисунки Полин Мартен, превод от френски Петър Топарев, издателство „Дакелче“

В особено разиграване на възпитателния метод „Помогни ми да се справя сам“ тази комична история за първата раздяла на майка и дъщеря показва как родителят може да събуди независимостта на детето си чрез собствената си излагация.

Историята започва от привидно твърде мекушавото решение на леко смотаната майка да остане при уплашената си дъщеря в първия ѝ ден в детската градина, минава през множество нелепи и забавни ситуации, в които майката напълно се вживява в детските дейности, докато накрая, посредством тази карнавалност на ролите, дъщеря ѝ сама осъзнава, че майка ѝ не е за там и че е време тя да заеме сама своето ново място.

„Мама на детска градина“ е обещаваща заявка от новото издателство „Дакелче“, което тази година ни даде и възхитителните енциклопедии „Пчелите“ и „Еверест“.

*

Луна

думи Николай Грозни, рисунки Ива Сашева, издателство „Бегемот“

„Луна“ е контрабандно промъкване от 2017 г., но пък през 2018 г. дойде новината, че е една от двете български книги, включени в каталога The White Ravens на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен, заедно с „Птиче село“ на Катина Недева.

Съновидната история, взета от сборника „Клаустрофобии“ на Николай Грозни, за два мравояда, които водят метафизична дискусия на Луната, сигурно няма да допадне на доста деца, но пък може да допадне много на някои, а това е важно. Шантавото, абсурдното, сюрреалното, странното, безсмисленото и удивителното са неизменни елементи от нашата реалност и ми се струва хубаво децата да получат ранен излаз до тях.

В края на годината малкото издателство „Бегемот“ публикува още една книга на Николай Грозни и Ива Сашева, този път на английски – Of Books and Long Tails, нежна история за неувереното сближаване на две начетени мишки, които живеят в чикагска книжарница.

*

Балконът

сценарий Зорница Христова, рисунки Калина Мухова, издателство „Точица“

Както споменах, книгите с картинки трябва да имат картинки, но може да нямат думи. А както казва Зорница Христова, когато книгата говори само на езика на рисунките, „това е очарованието на чистата мелодия, на акапелното пеене, на изкуството на мима, на нямото кино“.

„Балконът“ е безмълвна импровизация по едноименното стихотворение на Атанас Далчев, в която Калина Мухова умело показва способността на образите да водят самостоятелен разказ. Рисунките ѝ са изящни и вълнуващи сами по себе си, но и създават интригуващ наратив – с интересни движения на погледа, отдалечаване и приближаване на перспективата, резки смени на ъгъла и точно толкова информация и емоция, колкото да остане предостатъчно и за въображението.

*

Гаргите от Белокруша

думи Олдъс Хъксли, рисунки Ина Христова, превод от английски Зорница Христова, издателство „Лист“

Решението на бухала за справяне със смока, който постоянно яде яйцата на семейството гарги, пада малко брутално и безмилостно, но пък в крайна сметка понякога се налага и така, особено в природата.

Това е единствената книга в този списък, при която автор и художник не са си съдействали лично, каквато е обичайната практика при рисуваните книги. Друго необичайно е разказвателната последователност на рисунките, които в поредицата на издателство „Лист“ обикновено имат илюстративен характер, но тук са пълноправен разказ.

*

Разбойникът плъх

думи Джулия Доналдсън, рисунки Аксел Шефлър, превод от английски Мария Донева, ИК „Жанет 45“

Четвъртата книга на Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, която излиза на български, преговаря мотива за хитрината, с която слабият надвива силния, позната ни и от двете книги за Грузулака. Тук са и характерното песенно развитие на историята посредством повтарящи се ситуации и думи, което обичайно много се харесва на по-малките читатели, и внезапният обрат на историята, който връща първоначалната морална безредица към справедлива подредба – необходимия все пак завършек за детето, което все още се ориентира в света на ценностите.

*

Ще ми се накрая да отбележа техническото качество на тези книги, които стигат до нас в почти безупречни издателски изпълнения, като се тръгне от превода, мине се през рисунките и редакцията и се приключи с полиграфията (с някои дребни забележки тук-там). Имаме няколко играчи, които действат сърцато в този непопулярен сегмент и заслужават поне внимание за добрата си работа. Аз лично много внимавам и вече имам идеалните коледни подаръци за племенниците.

Снимки: © Стефан Русинов