Поет, драматург, магистър по културология, доктор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“ и блогър. Заедно с Антония Апостолова води рубриката ни за книги „На второ четене“.
Възможно ли е един литературен текст да наподобява смислово и структурно политическата и социалната ситуация в България? Стефан Иванов ни убеждава (за пореден път), че няма по-достоверно огледало от литературата – дори когато тя е радикално експериментална.
Шекспировият „Крал Лир“, „Тримата мускетари“ на Дюма, „Фермата на животните“ и „1984“ на Оруел, „Ние“ на Замятин, „Живот и съдба“ на Гросман задават литературни кодове, чрез които да четем осъзнато президентските избори в Русия през 1996 г. А защо не и реалността днес, предлага Стефан Иванов.
В сърцето на зимата Стефан Иванов посяга право към едно литературно „сърце на мрака", за да ни представи класиката на шведската нобелистка Селма Лагерльоф. Която вместо в ръцете на древногръцкия лодкар ни поверява на един доста особен скандинавски колар.
Стефан Иванов с чудодейната помощ на Марин Бодаков ни разказва за един експериментален текст, в който литературата достроява живота ни и го отваря към неподозирани възможности, докато „колебанието тържествува“.
Нека не забравяме тези разкази, подканя ни Стефан Иванов. В тях са първите години на новото хилядолетие, детството на века ни, собственото ни детство на крехки, преходни, уязвими човеци. Пътници, по Иги Поп. Вечни несретници и светли сърца.
„Метафизичен трилър“ от руски емигрант – това е октомврийското предложение на Стефан Иванов. И още: Париж, фланьорстващ студент, изкуство, любов... но и подхлъзваща реалност, двойници, халюцинации и прочее тревоги на идентичността.
Пътуване надълбоко в Изтока – това е темата на книгата на големия полски писател Анджей Сташук, която Стефан Иванов ни препоръчва тази седмица. Пример за това как добрата литература ни казва повече от историографския или политическия анализ. И ни предупреждава навреме за дебнещата беда.