Преводачка, издателка, журналистка, авторка на детски книги. Съоснователка на издателство „Точица“. Води рубриката ни за нови книжни заглавия „По буквите“.
Светът е пред свършване. Храната е кът. Затова пък има болест. За капак животните проговарят. В колонката си за нови книги „По буквите“ Зорница Христова ни потапя до уши в турбофантастичната дистопия на Линор Горалик, след което... Дали пък котката не мяука на старогръцки?
Не „по буквите", а по тайните им подземни тунели ни повежда Зорница Христова. Там, където корените на всеки жанр стигат до песента на песните и приказката на приказките, до мрачното усое на страстта и смъртта, до поезията на езика.
Две книги за детството ни представя този път Зорница Христова. Едната, на Алберт Бенбасат, автофикционално ни потапя в носталгията на спомена. Другата, на Надя Данова, прелюбопитно изследва възпитателните традиции и нагласи по нашите географски ширини.
Две книги – едната художествена, другата публицистична, – в които близката и далечната биографична и историческа памет са на фокус. Както и сложните, понякога травматични, понякога просто противоречиви отношения между паметта и истината.
След Бей Дао преводачът Веселин Карастойчев и „Издателство за поезия ДА“ ни представят на български един забележителен съвременен китайски поет. А Зорница Христова ни отвежда между страниците, при безименната врана на поезията.
Три четива: първото с плашещо силен език, полетял към нас... като саби; второто на език, който едновременно разкрива и скрива; в третото пък има елементи на протокомикс и какофоничен джангър. Прелюбопитни препоръки!
Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни представя романа „Вулкан“ от Елена Алексиева, „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт и новата стихосбирка на Виолета Кунева „Кучето на Персефона“.