По случай 40-годишнината от започването на реформите на Дън Сяопин Стефан Русинов ни представя поредица от публикации на китайски писатели, които по един или друг начин засягат промените в Китай. С мисълта, че литературният поглед ще ни помогне да видим конкретността зад статистиката, личното измерение зад политическите и историческите факти, свидетелските показания на фона на идеологическите наративи, за да придобием представа за ефектите и дефектите преди всичко в човешко отношение.
На фона на епидемията от COVID-19 и новините за затегнатия контрол върху и бездруго не твърде свободните академични изследвания в Китай, писателката Йен Гълин е поредният интелектуалец, който поставя на дневен ред темата за паметта. Родена през 1958 г. в Шанхай, Йен...
В последния годишен доклад на Института „Кейто“ за личните, гражданските и икономическите свободи в света Китай заема 126-то място от 162 оценени...
На 27 януари, четири дни след затварянето на Ухан, моята добра приятелка и състудентка от магистърските години Жо-джу отговаря на загрижените ми...
Роден през 1955 г., Лиу Сяо-бо започва да публикува критични статии през 80-те, а през 90-те е осъден няколко пъти заради участието...
С текстовете на писателките Шън Къ-и и Лу Мин вече обърнахме внимание на някои последици от китайската политика на планирана раждаемост, въведена...
Идеологическият контрол над словото е характеристика на китайския комунистически режим още от началото му през 1949 г. В поредицата ни „Китай отвътре“...
В поредицата ни „Китай отвътре“, която започнахме по случай 40-годишнината от реформите през 1978 г., досега обърнахме внимание на това колко внезапно...