Доц. Георги Лозанов: Медиите в момента не са реален бизнес, а все повече разменна монета в други игри

Георги Лозанов е медиен експерт, бивш член и председател на Съвета за електронни медии, доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет, гост-преподавател в НБУ, НАТФИЗ, Пловдивския университет и Националната художествена академия, колумнист в централни вестници и водещ на авторско предаване в Bulgaria On Air.

Преди конкурса за избор на нови генерални директори на БНР и БНТ Венелина Попова разговаря с доцент Лозанов за ситуацията в обществените и частните медии в България.

Венелина Попова: Доцент Лозанов, виждате ли сред допуснатите до участие в конкурса за нови генерални директори на БНТ и БНР кандидати с достатъчно висок обществен имидж и професионална биография за тези тъй важни постове?

Георги Лозанов: Мина времето сякаш, когато се явяваха ключови фигури в обществото и професията за тези места. Сега ситуацията в медиите е доста спорна и трудна, а в някаква степен има и усещане за предрешеност в конкурсите. Ето защо не мога да кажа, че се явява каймакът на българската журналистика. Това далеч не са и някакви особено доходни постове, а са свързани с много отговорност, работа и решаване на трудни проблеми. И всичко това до голяма степен не е много благодарно. Не съм сигурен, че тези места са достатъчно примамливи.

ВП: Е, да, може и да не изглеждат примамливи, но които веднъж са били на тези постове, искат да повторят мандатите си или след време се явяват отново на конкурси, за да ги заемат. Ето, Александър Велев, който е за втори път генерален директор на БНР (1998–2001 и понастоящем), се явява отново на конкурс; както и Валерий Тодоров, изкарал два последователни мандата (2007–2013) на „Драган Цанков“ 4.

ГЛ: Да, обикновено се счита за почти задължително, ако си бил директор на обществената медия, да се явиш отново на конкурс. Защото ако те изберат повторно, това е атестация, че си бил добър директор.

ВП: Като председател на СЕМ Вие ръководихте конкурси за генерални директори на двете обществени медии. И както се казва, изпитахте на гърба си тежненията на властта да влияе върху крайните решения. Може ли да се каже, че сте правил компромиси в избора на генерални директори?

ГЛ: Не, категорично не е така. Като председател на СЕМ не съм се чувствал жертва на някакъв политически натиск. Понякога я имаше принудата на изключително стеснения списък от кандидати. Така в радиото, Бог да го прости, Радко Янкулов беше един компромис. Но аз бих Ви попитал – ако Вие бяхте в СЕМ, кого бихте избрали?

ВП: А изборът на Валерий Тодоров?

ГЛ: Аз не бих казал, че изборът на Валери Тодоров беше попътен на тогавашните управляващи. Но и при него ситуацията беше такава, че нямаше сериозна алтернатива. Най-големият натиск към мен в тези конкурси винаги е идвал от липсата на алтернатива.

По отношение на избора на генерален директор на БНТ – струва ми се, че той е до голяма степен предрешен. Това е един дълъг процес, който в крайна сметка има за цел Емил Кошлуков да заеме поста. Както помните, той трябваше да стане директор още миналия път, но имаше трудности, тъй като не отговаряше докрай на условията. Сега вече отговаря и общо взето, заради съзнанието в обществото, че този избор е за него, затова не се явяват и достатъчно авторитетни кандидати, които да застанат срещу Кошлуков. Така че накрая СЕМ да може да каже: „Ами кого друг да изберем?“ Тези ситуации дават алиби на избора.

ВП: Като експерт как оценявате кандидатурата на Кошлуков? Добра атестация ли е за него досегашната му работа като програмен директор?

ГЛ: Както и да е стоял на предишния конкурс, сега ситуацията е различна, защото още когато влезе в БНТ, той се оказа в своеобразен конфликт на интереси като програмен директор и водещ. През годините е имало и други такива случаи и винаги са се отчитали като конфликт на интереси. И се е търсело решение. Помня, навремето Светла Петрова беше в такава ситуация и тя се съобрази с това, че не могат да се изпълняват и двете роли. Така че сега тези две години са една лоша атестация за Кошлуков. Извън историята със средния пръст, която е по-скоро куриозна, още с влизането си в телевизията той събуди съпротива сред професионалистите вътре и извън БНТ, та даже се стигна до подписки и протести. А от наблюденията си искам да кажа, че когато някой е влязъл в конфликт с професионалната колегия, това никога не свършва добре, рано или късно.

ВП: Още повече че сега, като генерален директор, Кошлуков ще трябва да овладява критичното финансово състояние, в което е изпаднала обществената телевизия.

ГЛ: По отношение на БНТ, която е във фалит и за което и господин Кошлуков е настоял пред СЕМ по време на своя отчет, сега се лансира като много добра тема, за да може той изведнъж да излезе като спасител на телевизията. Тези финансови проблеми се задълбочават с всеки следващ управленски мандат и не може да се каже, че се дължат точно на един определен директор. Затова смятам, че при сегашния финансов дефицит е по-добре да бъде избран доказан мениджър с опит, който да може да управлява медията като предприятие.

ВП: А може би тази ситуация е добре дошла за управляващите, които ще платят дълговете на БНТ – срещу цена, която можем да определим като превиване на гръбнака на медията?

ГЛ: Сговарянето с управляващите по време на конкурс, отправянето на искания към тях да се намесят в телевизията и да решат финансовите ѝ проблеми точно в момента е доста спорно поведение на кандидат за позицията. В такава ситуация е нормално да се изчака да завърши конкурсът, пък тогава да се водят разговори с управляващите, ако това е пътят, който ще избере бъдещият генерален директор на БНТ.

ВП: Днес беше публикуван докладът на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет. Според него БНР и БНТ са с най-висок резултат по показателя „доверие в информацията“. Има ли пряка корелация между това кой ръководи обществените медии, и доверието в тях, или то се дължи повече на инерция и на работата на журналистите в тези медии?

ГЛ: Няма съмнение, че ако се дължи на някого персонално, то е на журналистите. По-скоро кризите се свързват с ръководството на една медия, а позитивите – с тези, които продължават да работят, независимо от конюнктурите, които се сменят. И затова е много важно поведението на самите колеги вътре. Вие знаете, че в общественото радио, а отчасти и в телевизията, журналистите имат по-голямо основание да оказват съпротива и да бъдат коректив на своите шефове. В частната медия се приема, че собственикът (законът в това отношение не защитава работниците) може да налага своята воля. Докато в обществените медии все пак това не може да стане така директно, макар те да са нереформирани и на директорите да се дава особена власт, и то без разделение на властите вътре в медията. Както е добре известно, сега административните и програмните решения в обществените медии трябва да се вземат от едно и също лице.

ВП: Като човек, който 30 години е работил в БНР, мога да кажа, че упражняването на цензура там е трудно, макар винаги да е имало такива тежнения. Но Вие поставяте важен въпрос за частните медии, където собствениците правят опити да бъде наложена цензура върху неудобните гласове и те да бъдат отстранени от ефир – какъвто пример имаме сега с „Нова телевизия“. Ето, ръководството на телевизията прекрати договорите с журналистките Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, а други способни продуценти и журналисти напускат. Тенденцията е очевидно обезпокоителна. Има ли начин според Вас да се реагира срещу такъв тип управленски произвол, какъвто демонстрират собствениците на една от двете големи частни телевизии в България?

ГЛ: Навремето заедно с професор Нели Огнянова успяхме да включим в закона един член, който да защитава работещите в БНР и БНТ, като им дава възможност публично да критикуват ръководството и това да не се смята за нелоялност към медията. И да не могат на това основание да те уволнят. Но това е валидно само за обществените медии и е свързано с много голяма енергия от страна на журналистите, за да могат да се съпротивяват срещу ръководствата, които ограничават професионалните им възможности или се опитват да налагат цензура. В частните медии това не се случва и в известен смисъл има нагласа на обществото, че който плаща, той поръчва музиката. Ето защо собствениците им в това отношение нямат реална пречка да правят каквото им се струва подходящо.

Традиционните медии все по-трудно се издържат сами. И когато влагаш капитал в тях, после искаш насреща някакъв реванш, който да е в сферата на твоя бизнес, в подкрепа на твоите корпоративни интереси и т.н., което, разбира се, деформира журналистическата картина. Това личи и от факта, че за десет години цената на „Нова телевизия“ падна тройно. Преди време тя беше продадена за 600 млн. евро, а сега – под 200 млн. Това показва, че в момента медиите не са реален бизнес. Медиите са все по-малко предприятия, които се издържат от потребителите на информация и съдържание, и все повече стават разменна монета в други игри.

ВП: Така е във фасадните демокрации…

ГЛ: Е, в реалните демокрации също в голяма степен медиите губят тази позиция, която са имали, включително и с независимостта си. Тенденцията е обща и неслучайно стигнахме до това „постистината“ да стане световен процес през 2016 г. Но би могло да има законови механизми за защита на журналистите от собствениците на медиите. И ако отнякъде може да дойде изход, той е в тази посока. Или пък това би могло да стане със силни синдикати, каквито в медиите отдавна няма. Така че практически журналистите в момента са оставени абсолютно на произвола на съдбата, или по-скоро на произвола на собственика.

ВП: Някак си липсва и вътрешна солидарност в гилдията ни, какъвто пример ни дадоха руските медии в подкрепа на арестувания журналист от сайта „Медуза“. Регионалните медии пък са напълно зависими от средствата, които получават от общинските бюджети и държавата. Това не е ли доста обезкуражаващо?

ГЛ: Първо, не бих искал да кажа, че всички медии в България са зависими по един и същи начин, дори разликите не са само между медиите, а между възможностите на отделни журналисти в една медия и на различни територии. В „Нова телевизия“ това беше чисто уволнение – да кажеш на едни разследващи журналисти, че ще бъдат фрийлансъри, защото естествено, че няма как да се прави разследваща журналистика, ако зад теб не стои медията и не те подкрепя. Но същевременно има журналисти и в тази телевизия, като водещите на сутрешния блок, които изпълняват достойно задълженията си.

Какво ще е бъдещето развитие – не ми се иска да правя прогнози, защото едва ли ще са много окуражаващи. Обаче пак казвам, че ситуацията е драматична в световен мащаб. В интернет в момента се разпространява безплатно същото съдържание, което традиционните медии трябва да продават, за да съществуват. Това е вече един невъзможен бизнес модел, а нов още не се е появил. Сега стоим в тази абсолютно разпаднала се ситуация и е много трудно да се намери точката, от която да се тръгне, за да се излезе от кризата.

Заглавна снимка: Bulgaria On Air