Годината, в която ИДИЛ престана да съществува в Ирак. Официално

Началото на 2014 г. за Близкия изток бе белязано от задълбочаващата се война в Сирия, отдавна преминала отвъд границите на гражданския протест, за да се превърне в пълномащабен конфликт срещу режима в Дамаск. На фона на все по-разнообразната опозиция и процесите на нейното деление една група консолидира своето влияние и влезе в праймтайма на всички новинарски емисии като новата главна заплаха за Близкия изток – ИДИЛ.

Натискът на ИДИЛ (която води своето начало от терористичната мрежа на Ал Кайда в Ирак) върху процесите в Сирия скоро я изтласка начело на военните групировки там, за да ѝ позволи през пролетта на 2014 г. да премине границите с Ирак и да предяви претенции за контрол над почти една трета от територията на страната. Причините за падането на втория по големина иракски град Мосул и за победоносния поход на ИДИЛ към Багдад, създал впечатлението за предстоящата победа на терористите, са широко известни и се коренят в спецификите на иракския политически ландшафт, които в крайна сметка маргинализираха сунитската общност под натиска на правителството на бившия иракски премиер Нури ал Малики и доведоха до възраждането на сунитската въоръжена опозиция, обединена под знамето на ИДИЛ. Те станаха основен фактор в бруталната гражданска война в Ирак (чието формално начало бе поставено през 2006 г.) и бяха в значителна степен неутрализирани в рамките на програмата, ангажирала сунитските племена и политически партии в борбата на САЩ срещу терористите в Ирак.

С цената на огромни средства и усилия създаденото своеобразно опълчение в Ирак, известно под името „Сахуа“, си сътрудничи с американското командване и в продължение на няколко години води успешни операции срещу свързаните с Ал Кайда групировки и останалите крайни радикални сунитски формирования. Изтеглянето на американския контингент от Ирак и укрепването на властта на Ал Малики в Багдад оставиха довчерашните съюзници от състава на сунитите без покровители, което скоро се оказа фатално за тяхното бъдеще.

В продължение на няколко години до края на 2013-та и началото на 2014-та измамното впечатление за стабилност в Ирак бе подложено на изпитание, като падането на Мосул сложи точка на опита на тогавашното правителство да твърди, че е в състояние да се изправи пред надвисналата буря. Настъплението срещу Багдад и загубата на т.нар. сунитски провинции между началото на юни и септември 2014 г. показаха, че ИДИЛ в Ирак следва да бъде анализиран различно от своя аналог в Сирия, предвид състава и характера си. На практика терористичната група по-скоро бе знамето, зад което се криеха разнородни по своята природа иракски сунитски групи, обединени от неприязънта си към централното правителство. Корупцията, незаконните практики, прилагани от силите за сигурност, грубото незачитане на човешките права и показната безнаказаност сред висшите политически кръгове катализираха недоволството на критична маса хора, които доброволно отвориха вратите пред пагубната идеология, проповядвана от ИДИЛ.

Три години по-късно и с усилията и подкрепата на международната общност Ирак официално сложи край на присъствието на ИДИЛ като фактор, заплашващ съществуването на държавността в Ирак. Мосул, като символ на кризата от 2014 г., бе върнат под контрола на правителството. Дори широко прокламираният, но в крайна сметка неуспешен референдум за Иракски Кюрдистан не успя да помрачи впечатлението от победата на иракската армия, подпомагана от т.нар. шиитски доброволчески отряди (познати иначе със своите имена на милиции) и от международната коалиция срещу ИДИЛ. Референдумът в Кюрдистан позволи за пореден път да изпъкнат исторически слабости, характерни за кюрдския политически елит, дълбоко разделен в своите интереси между основни регионални фактори като Иран и Турция и по този начин отново провалил опита на кюрдите за самоопределение.

Конюнктурата в Ирак днес ще покаже дали победата над ИДИЛ е и победа над тегнещия риск от бъдеща дестабилизация на Ирак на етнически и религиозен принцип. Спазването на установените конституционни норми, провеждането на избори и извършването на реформите, които настоящият премиер Хайдер ал Абади обеща още през 2014 г., ще са лакмусът за бъдещето на страната. Засега изборите за нов парламент обещават да бъдат най-фрагментираните от 2005 г. насам. Дори потенциални съюзници като премиера Ал Абади, Муктада ас Садр и Аммар ал Хаким, бивш лидер на влиятелния Висш ислямски съвет в Ирак и наследник на една от най-уважаваните династии в страната, засега обещават да се явят самостоятелно на изборите. Срещу тях се състезават смятаните за проирански фракции, представени от Хади ал Амери и неговите съюзници от придобилите страховита известност шиитски милиции, както и основният противник на настоящия премиер и бивш министър-председател Нури ал Малики.

Шиитският фронт съперничи с отново неуспелите да се обединят в широка коалиция сунитски политически партии, което задълбочава кризата в сунитския блок и чертае перспективи за поява на нови радикални тежнения. Независимо от всички неблагополучия през последните години, сунитският елит продължава да е разделен между своите зависимости от чужди фактори и идеологически различия, което го прави лесна мишена за критиката на шиитските му противници. Редовно подозирани и обвинявани за прокарването на интересите на радикалния политически ислям и в частност на ИДИЛ, сунитите до момента не могат да намерят формулата за обединение на национална основа и защитата на конституционните си права.

На този фон, дори и с напълно унищожена оперативна инфраструктура, ИДИЛ продължава да съществува чрез своята популярна идеология, която става особено привлекателна в условията на политическа нестабилност и тежка икономическа криза. На север политиката на Багдад спрямо кюрдите продължава да бъде все така безкомпромисно твърда, което допълнително задълбочава центробежните сили в автономния регион и създава условия за бъдеща нестабилност. Опитите да се играе между основните партии – Демократичната партия на Кюрдистан, контролирана от фамилията Барзани, Патриотичния съюз на Кюрдистан на семейството Талабани и по-малката партия „Горан“ – по-скоро обслужват интересите на Иран и Турция в Ирак, нежели укрепват способността на Багдад да установи контрол над политическите процеси в автономията.

Годината на победата над ИДИЛ в Ирак завърши с неуспеха на политическата класа да реши основни проблеми, сред които този за бюджета има огромно значение. До момента опитите да се прокара бюджетът за 2018 г. не успяват заради процедурно забавяне – правителството не представи навреме проекта пред парламента. Срещу предложението допълнително се изправят кюрдите, недоволни от малкото предвидени средства за автономния регион, сунитите, които смятат, че сумите за възстановяване на провинциите им след операциите срещу ИДИЛ са твърде оскъдни, и южните, богати на петрол провинции, които от своя страна смятат, че централният бюджет възстановява недостатъчно средства обратно в провинциалната хазна. Засега единственият компромис, който премиерът Ал Абади успя да постигне, е свързан с продължаване на относителната автономия на основните сунитски провинции Анбар, Салах ад Дин и Ниневия – нещо, за което сунитските лидери настояват от край време, позовавайки се на Конституцията. Бавенето на бюджета е пореден опит на сунитите да отложат изборите, предвид опасенията им, че поради мудния процес по връщане на т.нар. вътрешно разселени бежанци по родните им места – основно сунитските провинции – резултатите от изборите ще бъдат до голяма степен фалшифицирани.

Ирак отбеляза новата 2018 година с голям брой нерешени проблеми, на чийто фон победата над ИДИЛ би могла да бъде ако не пирова, то поне недостатъчна, за да продължи да акумулира широка подкрепа от страна на населението за правителствените сили. Нито маргинализираното сунитско население, нито шиитското мнозинство или кюрдската част от иракското общество се залъгват относно сериозните социални и икономически проблеми, които, както и преди ИДИЛ, Ирак продължава да изпитва. Консолидацията на широки маси население срещу заплахата от терористите доведе до победа, но Ирак продължава да изпитва трудностите на етническото и религиозно разделение.

Обвиненията и недоволството срещу шиитските милиции заплашват да послужат за повод за нова форма на въоръжена съпротива, чиито контури вече се забелязват в части на страната, населени както от шиити, така и от сунити и кюрди. Именно кюрдите и сунитите се организираха в движения срещу милициите в областта на град Туз Хормату, провинция Салах ад Дин, отказвайки да се подчинят на контрола, упражняван от смятаните за незаконни паравоенни формации.

Победата над ИДИЛ – наред с падането на Саддам Хюсеин през 2003 г. и приемането на Конституцията през 2005 г. – се смята за едно от най-значимите събития в съвременната иракска история. Ако обаче реформите не продължат и Ирак не изпита ефекта на политическа и икономическа стабилност за сметка на огромния си ресурсен и значителен човешки потенциал, последиците биха били пагубни за страна, която само допреди година бе на ръба на оцеляването.

Заглавна снимка: Kai Wiedenhöfer от книгата Wall on wall