Градски мечти – между Андалусия и Пловдив

В началото на май имах възможност да пътешествам из Андалусия – автономен регион в Южна Испания, световноизвестен с фламенкото, бикоборството, жаркото лято и неповторимата мавританска архитектура, едновременно повлияна от мюсюлманската традиция и християнския канон. Обикалях по тесните улички, носещи наследството на множество епохи – от Средновековие до неокласицизъм – и в продължение на часове не виждах други превозни средства освен велосипеди и електрически скутери.

В градове като Малага, Гранада и Севиля пешеходците осезаемо са поставени в центъра на урбанистичното планиране,

градският транспорт служи като ефективно допълнение за изминаване на по-дълги разстояния и резултатът е вдъхновяващ.

След като се върнах в Пловдив, контрастът беше особено силен и осъзнах, че през последните години придвижването се е превърнало в нетърпим проблем, включително и заради множеството недовършени ремонти на транспортната инфраструктура и липсата на адекватен обществен транспорт. Зададох си въпроса

къде се изгубиха вдъхновението и визията, съпътстващи подготовката и реализацията на проекта „Европейска столица на културата“?

Какво е необходимо на града, за да се върне към своите пешеходни корени, естествено заключен между древните хълмове и лениво течащата река? Може ли да почерпим идеи от други населени места, в които лятото продължава сякаш безкрайно, температурите достигат 40 градуса и хората търсят прохлада на сянка?

Пешеходци, счупени антипаркинг колчета и управленски непукизъм

В центъра на андалусийските градове хората могат да ползват както изцяло пешеходни зони, така и много улици, в които влизането с превозни средства (основно за зареждане на магазини и измиване на настилките) е разрешено само в ранните сутрешни часове, когато няма потоци от туристи.

Не по-малко важни са инициативи като тази на местната управа в Малага, която използва разширяването на метрото и през 2018–2019 г. трансформира булевард „Аламеда Принсипал“, водещ към историческата част, и отрежда 70% от пространството за пешеходци, портокалови дръвчета и маси на заведения. По този начин се създават условия за плавно преминаване от стандартни градоустройствени решения към пълното изключване на колите в един бъдещ момент.

Кметството в Гранада решава да отбележи Европейската седмица на мобилността през септември 2020 г., като въвежда приоритетен достъп за пешеходци по ул. „Сан Антон“ и някои от пресечките ѝ. Изготвени са карта и подробни указания как живеещите в района собственици на гаражи, пенсионери и хора с увреждания, а също и гости на хотели и доставчици на стоки могат да се сдобият с разрешение за достъп до улицата след подаване на електронно заявление. За останалите моторни превозни средства движението се измества по околните улички, като ясната цел е трафикът в района да бъде значително намален.

По време на мандата на бившия кмет Иван Тотев общинските власти в Пловдив многократно се хвалиха, че с реконструкцията на Главната е изградена най-дългата пешеходна улица в света, и още през 2017 г. се обмисляше вариант за удължаването ѝ по ул. „Иван Вазов“ в посока към Централната железопътна гара. Дали улица „Стрьогет“ в Копенхаген, която държеше тази неформална титла в продължение на години, е действително по-къса от „Княз Александър Първи“, има значение основно от маркетингова гледна точка, но неадекватната поддръжка на околните зони в идеалния център е ежедневен проблем.

След четири години демонстративен непукизъм по време на управлението на Здравко Димитров състоянието на „Капана“ и емблематични улици като „Отец Паисий“ прогресивно се влошава –

счупените антипаркинг колчета дават възможност за непозволено паркиране, ограниченият достъп в т.нар. зелена зона не съществува, а контролът от Общината е минимален.

Опитът на редица градове в Западна и Централна Европа доказва, че постепенното затваряне на нови улици за движение – както на споменатите „Иван Вазов“ и „Отец Паисий“, така и на традиционно търговската „Христо Г. Данов“ – може да доведе до множество позитиви. Подобни действия придобиват допълнителен смисъл, когато става въпрос за вариант, вече търсен от местните занаятчии.

През уикендите и празничните дни пешеходните пространства в центъра са недостатъчни и повече възможности за разходка без автомобили означава да се вдъхне живот в райони, където до момента хората не прекарват достатъчно време. Артериите, водещи към Главната, се нуждаят от засаждане на дървета, поставяне на пейки и изграждане на велоалеи, което няма как да стане, докато са запушени от стотици автомобили, търсещи паркоместа. Не е без значение и фактът, че центърът на Пловдив е визитната картичка на града, която се споделя от туристите, а пешеходните пространства позволяват по-пълноценно и автентично преживяване в сравнение със задръстените улици.

Съвсем отделен, но също толкова важен (и липсващ) е дебатът как да се създадат повече пешеходни зони в кварталите – например около Гребната база и ул. „Карловска“, така че да се обособят нови райони без автомобили съответно в западната и северната част на Пловдив.

Подлезите – антисоциалното наследство на комунизма

В централните зони на Малага, Гранада и Севиля не се натъкнах на нито един подлез. Испанските общини са защитили автентичния облик на населените места и не са се подвели по грешните тенденции от втората половина на XX век, когато се търсят начини за изместване на пешеходните трасета под земята, за да се ускори трафикът. Нещо повече, заради горещините се прилагат иновативни идеи за по-приятно прекарване на времето на открито – например чрез поставяне на платна между сградите в тесните улички, където няма възможност за засаждане на дървета, така че температурите да остават поносими през лятото.

Пловдивските подлези са известни с мръсотията, лошото осветление, честите вандалски прояви и некачествената поддръжка, която води до немалко инциденти.

През последното десетилетие управляващите не спират да обещават, че ще подобрят състоянието на тези съоръжения, но реалността си остава същата. Така се стигна до идеи като колосално скъпия проект за реновиране на подлеза на „Баня Старинна“, който се оценяваше на 3,2 млн. лв. още преди пандемията, инфлацията и значителното увеличение на цените на строителните материали.

Съвременните урбанистични концепции изцяло отричат подлезите като начин за преминаване на натоварени булеварди,

тъй като създават неудобства на пешеходците, ползването им с велосипеди е неприятно, а за майките с деца и хората с увреждания обикновено представляват непреодолими препятствия. Премахването на подземните връзки в централната градска част е стъпка, която ще доведе до значително улеснение за хиляди души всеки ден. За първи етап може да се избере един от главните булеварди, например „Шести септември“, „Христо Ботев“ или „Цар Борис III Обединител“.

Замяната на подлезите с пешеходни пътеки или изграждането на кръстовища със светофарни уредби ще увеличи достъпността, ще позволи свързване на изолирани велоалеи и би представлявало съществена помощ за непривилегированите групи. Може дори да помечтаем за своеобразно възстановяване на разкъсаната градска тъкан между Стария град и „Капана“ след построяването на тунела под Трихълмието, като липсващата улица се замени с повдигнато пешеходно пресичане.

Няма спор, че заместването на подлезите със светофари ще забави скоростта на трафика и ще причини неудобство на шофьорите, но градовете на XXI век се познават по това, че поставят хората, а не автомобилите в центъра на планирането.

Сахат тепе – забравеното съкровище

Историята на Пловдив е свързана неразривно с тепетата, чийто точен брой е обект на дългогодишни спорове, но за съжаление, към днешна дата са останали едва шест. На Небет тепе се изграждат последователно античен гарнизон и ранносредновековна крепост, а през Възраждането по склоновете му, както и по съседните Джамбаз тепе и Таксим тепе знатни търговци и занаятчии издигат внушителни къщи. Бунарджика е ценèн заради многобройните извори на прясна вода, а в съвремието предизвиква противоречия с Паметника на Съветската армия, известен още с името на изобразения войник Альоша.

За разлика от Стария град, който е задължителна част от туристическите маршрути и традиционно е домакин на редица фестивали, и Бунарджика, където се провеждат културни събития до възстановения през 2019 г. акведукт, Сахат тепе остава встрани от радара на множество пловдивчани и гости на града. Известно още с името Данов хълм в чест на известния книгоиздател, то е защитено като природна забележителност заради уникалната си геоморфология и ценни растителни и животински видове, а през ХVI век на него е издигната часовникова кула с височина над 17 метра, все още в много добро състояние. Независимо от значителния си потенциал, Сахат тепе продължава да се свързва с недобре поддържана растителност, еднократни акции за почистване без траен ефект и недобре осветени алеи, осеяни с боклуци.

За сравнение, в Гранада като подстъпи към двореца „Алхамбра“ съществуват няколко различни пешеходни маршрута, някои от които преминават през паркове или съседни квартали с историческо значение. В рамките на ден туристите могат да обиколят множество забележителности, почти без да пресичат автомобилни трасета, а вместо това се наслаждават на реновирани вековни сгради и кокетни площади.

Достъпът до крепостите Алкасаба и Гибралфаро в Малага започва на метри от един от централните площади и приятна разходка води към разцъфнали градини, средновековни укрепления и незабравими гледки към Средиземно море, пристанището и крайбрежните алеи. Преливането между съвременния град и историческата част е плавно, отпадъци по хълмовете не видях и резултатът е хиляди туристи, които всеки ден се запознават с културното наследство на Андалусия.

Сахат тепе може да се превърне в брънка от кипящия живот на Пловдив с няколко стъпки,

като за начало дори не е необходима многомилионна инвестиция. От стотиците служители, работещи в общинската полиция и предприятията „Чистота“, „Градини и паркове“, може да се обособи междуинституционално звено, което да има за задача хълмът да бъде чист, с добре оформени храсти и дървета, без графити по скалите и с постоянна охрана срещу вандалски прояви. Следва поставяне на нови кошчета и пейки с атрактивен дизайн, както и на достатъчно на брой указателни табели, за да се насочва туристическият поток към иначе впечатляващите гледки от високите части. В средносрочен план си струва да се помисли за възстановяване на водните атракции, изграждане на детски площадки и цялостно художествено осветление.

Поглед към бъдещето

В поредица от емблематични научни изследвания и книги датският урбанист Ян Геел насочва към

четири от най-важните характеристики, определящи качеството на градската среда: безопасност, устойчивост, оживеност и стимулиране на здравословни навици.

Поставянето на пешеходците и велосипедистите на преден план са от първостепенно значение, за да се изгради населено място, което да отговаря на тези цели.

Огромният потенциал на Пловдив да се развие като „град за хората“ все още не се осъзнава от местната власт, робуваща на остарели разбирания.

Премахването на подлезите, увеличаването на пешеходните зони и социализацията на Сахат тепе са само три от възможните начини за урбанистична трансформация.

В момента се извършват ремонтни дейности и в други зони с богато културно наследство, като Небет тепе и Източната порта, които също трябва да се включат в туристическите маршрути и постепенно да се припознаят от гражданите за ежедневни разходки.

През последните четири години Здравко Димитров и администрацията му неглижираха пешеходната инфраструктура по недопустим начин, като почти всички инвестиционни разходи на Общината се насочват към ремонти на булеварди на парче. Постигането на привлекателна и зелена визия на центъра на града (и впоследствие на кварталите) би довело до несравнимо повече социално-икономически ползи: увеличаване на туристите, откриване на нови ниши за бизнеса и подобрени възможности за разходка, спорт и прекарване на време на открито за местните жители.

За мен няма съмнение кой е правилният избор в спора между интересите на хората и на автомобилите в контекста на градското планиране. Остава надеждата да сме на едно и също мнение с бъдещите управници на Пловдив, които ще бъдат избрани наесен.