Христо Фотев (1934–2002) е една от иконите на съвременната ни поезия. „Роден съм в Истанбул – разказва, – в дом, пълен с турци, гърци, сенегалци и хазайка арменка. И до днес сънищата ми често са на гръцки. Бил съм петгодишен, когато родителите ми са се преместили да живеят в Бургас. Работил съм какво ли не – стругар, моряк на риболовен кораб, механик в мина „Качулка“, редактор в заводска многотиражка…“

Ивайло Ненов (р. 1985) – ексцентричният Малволио на Русенския театър, който събори от аплодисменти софийската зала, където гостуваше – е актьор (с над двайсет роли) и режисьор (дипломният му спектакъл още се играе в родния му град Русе). Обича – в следния ред – съпругата си Ваня, двете им момичета и „добре направения театър, който познава публиката си и умее да общува с нея“.

„Монолог на Дон Кихот“ от стихосбирката „Сантиментални посвещения“ (1967) Ивайло предложи лично и изпълни с плам пред микрофона на Пламен Мирчев – Мирона.

Аудиорубриката Литературен флашмоб хвърля мост между 23 април, световния Ден на книгата, и 24 май, българския Ден на книжовността. Всеки делник между тези две дати ще публикуваме по една подбрана творба на български или чуждестранни автор, прочетена от писател, поет, драматург, преводач, художник, актьор или издател. Приятно слушане (и четене)!

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни