„Феминизмът не е война срещу мъжкия пол, а срещу патриархалната система.“ Исабел Алиенде пред Марин Бодаков

По повод новата книга на Исабел Алиенде „На жените с обич“ (прев. Катя Диманова, София: изд. „Колибри“, 2021) Марин Бодаков разговаря с чилийската писателка за мачизма и ползите от неговото оспорване.

Нямаше да прочета Вашата нова книга, ако 85-годишната ми майка не ми я беше дала с обяснението, че това е всичко, което тя би искала да каже за себе си като жена – и на сегашната си възраст. След като прочетох „На жените с обич“, се почувствах като дядо Ви, на когото като малко момиче случайно сте подхвърляли вкъщи феминистки четива… Дали Вашите книги променят нагласите на мъжете?

Признавате, че не бихте прочели книгата ми, ако не беше майка Ви. Думата „феминистка“ плаши мъжете. Много малко от тях четат по темата по собствена инициатива, затова не мисля, че такъв тип книга може да допринесе особено за промяната на нагласата на мъжете, но пък може да промени тази на жените. Ние учим поколения млади мъже на концепцията за равенство между половете в много части на света, но за жалост – не във всички. През целия си живот наблюдавам как културата се променя (бавно, няма спор) и има повече осъзнаване на мачизма.

Споделяте ли интуицията, че днес мачизмът бързо възвръща своите позиции и светът отново загрубява?

Всеки път, когато има криза – като война, окупация, геоложко или политическо сътресение, глад, пандемия и т.н., – правата на жените системно се нарушават. Добър пример е случилото се в Афганистан с пристигането на талибаните, когато работещите жени трябваше да се заключат в домовете си, покрити от главата до петите. Насилието срещу жени е ендемично и се засилва при всяка спешна ситуация, така че трябва да останем нащрек и твърди. Не можем да свалим гарда.

Преди години експерти в Европейския парламент дискретно ми обясниха, че там думата „феминизъм“ е неудобна, за разлика от „равенство“. Има ли географски разлики в разбирането за феминизъм?

Със сигурност тези „експерти“ са били мъже. Феминизмът е въстание срещу патриархата. Целта е да се замени патриархатът със световно управление, в което мъжете и жените са равни по брой и с еднаква сила вземат решения; в което женските и мъжките ценности имат еднаква тежест. Когато стигнем до този момент, можем да говорим за равенство. Предстои ни дълъг път. Въпросът е не мъжете и жените да си приличат, а да се допълват и подкрепят. Става дума за промяна на света, става дума за еволюция.

Кои писателки бяха най-голям стимул във Вашето житейско развитие? И още: защо според Вас магическият реализъм безусловно завладя въображението на света? И какво е мястото на жените в него?

Има много автори, които са повлияли на живота ми, независимо от пола им – повечето книги, които прочетох на младини обаче, бяха написани от мъже. Бумът на латиноамериканската литература беше чисто мъжки феномен; в него нямаше нито един женски глас. Що се отнася до магическия реализъм, мисля, че той постигна своя разцвет по време на този прочут бум (60–80-те години на миналия век, приблизително в този период), но той вече излезе от мода и младите автори се отвращават от него. Може би по това време той привлече световното внимание, защото разшири представата за ежедневната реалност. Магическият реализъм приема, че светът и животът са загадъчни, че нямаме обяснение или контрол над голяма част от случващото се. В Латинска Америка, където контролът, който имаме, е много изменчив, живеем в полумагическо измерение. Това е така и в много други региони на света – като Африка или Азия.

Ако Пабло Неруда не Ви беше тласнал към художествената литература, каква журналистика бихте искали да създавате? И с какво комуникацията между жените може да ни поучи, за да се подобри комуникацията изобщо?

Не обърнах внимание на Неруда, когато през 1973 г. ми каза да се откажа от журналистиката и да се посветя на литературата. Написах първия си роман през 1981 г. Ако все още бях журналистка, бих искала да продължа с това, с което се занимавах преди: пишех статии основно по теми, засягащи жените, атакувах различни форми на дискриминация и несправедливост, оспорвах мачизма.

Жените общуват лесно на емоционално ниво. В рамките на пет минути след срещата жените си разказват живота, плачат и се смеят заедно, без да е необходимо да задават тон. Мъжете са предпазливи, страхуват се да не изглеждат сантиментални, преструват се, хвалят се, пропускат. Разбира се, това е обобщение, има изключения и от двете страни.

Българското заглавие на книгата е „На жените с обич“. Какво щеше да бъде нейното съдържание, ако бяхте написали „На мъжете с обич“? И „с обич“ ли щеше да бъде?

Еха! Дадохте ми чудесна идея за следващата ми книга. На мъжете с обич… Би била книга с много любов, защото аз, общо взето, обичам мъжете – и някои по-специално. Феминизмът не е война срещу мъжкия пол, а срещу патриархалната система. В тази книга бих показала на потенциалните си читатели многото начини, по които патриархатът се разделя на класификации по пол, раса, религия, националност и хиляди други, за да контролира хората, и как мъжете също са жертви на тази система на потисничество. Това би ги накарало да видят предимствата на замяната на патриархата с балансирана, устойчива, приобщаваща, разнообразна, егалитарна и недискриминираща цивилизация, където мирът, съпричастността, благоприличието и истината преобладават. Бих им казала какво искат жените, за да се научат да ни съблазняват и обичат.

Ако участвате в създаването на тълковен речник, как бихте описали думата „любов“?

Любовта е това да поставиш друго същество или кауза над собствения си живот. Тя е апетитен вид лудост, която ни спасява от тоталното варварство.

Какви са най-големите подаръци, които Ви донесе възрастта, на която сте сега?

Това, че приемам себе си изцяло, че живея с благодарност, че елиминирам излишното, че ценя важното и съм наясно, че смъртта чака пред вратата ми, което ме заставя да празнувам и да се грижа за всеки ден, сякаш ми е последен.

Аз съм баща на две дъщери. Какво ще ми препоръчате: как да възпитавам своите момичета в невероятното време от началото на пандемията насам?

Нищо не разбирам от гледането на деца. Моите са отгледани от баби, лели, учители, домакини и др. Лекото пренебрегване е много полезно в детството, защото децата се учат да се справят сами и имат свободно време да мечтаят. Вярвам, че децата се учат, като вземат пример. Ако виждат доброта, честност, уважение и радост у възрастните, те естествено ги имитират. Също така те се учат и като правят грешки – и си носят последствията.

Не се притеснявайте за пандемията. Тя ще мине и спомените, с които ще останат дъщерите Ви, ще бъдат много по-хубави от Вашите. За тях това е вълшебна година, в която те са имали баща си през цялото време.

Преведе от испански: Анна Бодакова
Заглавна снимка: © Община Барселона / Flickr

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Колибри“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.