Новата кубинска конституция

Островът на свободата си е извоювал в съзнанието на българина образа на тропически рай, на времеви резерват, застинал завинаги в средата на 50-те години на миналия век – времето на Кубинската революция и последвалите я размирни години. В по-голямата си част рехавите колони от автомобили по улиците се състоят или от американски антики, преживели онези бурни дни, или от стари съветски лади и москвичи, разнообразявани спорадично от лъскавото возило на някой (партиен) големец.

Тази екзотика със сигурност се нрави на туристите, които се дивят на пионерчетата с червените връзки, докато обикалят улиците на Стара Хавана, но за местните означава купонна система (благодарение на историческото ембарго, наложено от САЩ), постоянен недостиг на продукти от първа необходимост, трудности при пътуване зад граница и ограничения в развиването на частен бизнес.

Когато през 2006 г. Раул Кастро заменя брат си Фидел на президентския пост, никой не знае какво да очаква. Раул се слави като по-несговорчив и по-консервативен от любимия на народа Comandante en Jefe, но в същото време се носят предположения, че е възможно да се окаже по-либерален от брат си и ефектът, който смяната ще предизвика в кубинската икономика и политика, ще е по-скоро благоприятен.

За да не отегчим читателя, тук няма да правим подробен разбор на съвременната кубинска история. Накратко: вярна се оказва втората версия. Раул Кастро започва да действа в посока нормализиране на отношенията със САЩ (процесът понастоящем е замразен от американския президент Доналд Тръмп); по време на мандата му на кубинците се позволява достъп до интернет; разрешават се определени форми на частна търговска дейност. По всичко изглежда, че Раул се опитва да поеме по пътя на „китайския социализъм“.

Нещата отново се понасят в неясна посока, когато през април 2018 г. начело на държавата застава Мигел Диас-Канел – първият кубински ръководител, роден след Революцията. Още през юни същата година под негово давление кубинският парламент започва обсъждания за приемане на нова конституция, чиято цел би трябвало да бъде създаването на нова система, която да е основана на социализма, вместо на комунизма. Какво обаче става накрая?

Промените в конституцията

На 24 февруари тази година кубинците гласуваха на референдум за приемането на новата си конституция. Очаквано, зад промените застанаха над 86% от имащите право на глас граждани. Ето по-съществените изменения, засягащи политиката и икономиката на страната:

Политическо устройство

В преамбюла понятието „кубински гражданин“ е заменено с „народът на Куба“. Споменава се международният пролетариат. Уточнява се изрично, че Куба никога няма да се върне към капитализма, който е „режим, крепящ се на експлоатацията на човек от човека“. Всъщност пълният превод на тази част от преамбюла гласи:

Убедени сме, че Куба никога няма да се върне към капитализма, който е режим, крепящ се на експлоатацията на човек от човека и само при социализма и при комунизма [новодобавено и липсващо досега] човекът достига пълно достойнство.

В първа глава, в началото на член първи, към изречението „Куба е социалистическа държава, държава на правото“ се добавя и „социалната справедливост“. Концепцията за „политическа свобода“ отпада, остава само „свобода“. В член пети се добавя стремеж за напредък към „комунистическо общество“. Пак там се затвърждава ръководната роля на Комунистическата партия:

Кубинската комунистическа партия, партия на Марти, фиделистка, марксистка и ленинистка [досега „марксистко-ленинска“, което се променя, защото се приема, че терминът е със сталинистки нюанс], организиран авангард на кубинската нация, крепяща се на демократичния си характер и на постоянната си връзка с народа, е главната управляваща политическа сила на обществото и държавата.

Икономика

Въвежда се ролята на науката като част от икономическите устои. Внасят се уточнения по повод частната собственост и по-конкретно се уточняват субектите, които имат право на нея: физически и юридически лица, както местни, така и чуждестранни.

В нов член е указано, че „работниците участват в процесите на планиране, регулация, управление и контрол на икономиката. Законът регулира участието на работническите колективи в администрацията и управлението на държавните стопански предприятия и бюджетните единици.“ (Хората на определена възраст и историците със специални интереси към съвременната българска история биха могли да направят аналогия с концепцията за „колективната собственост“ и „колективната отговорност“, която беше факт към края на Народна република България.)

Признава се собствеността на религиозни институции и други асоциации. Добавя се, че държавата гарантира по-справедливо разпределение на благата. Минералните находища и плажовете са определени като социалистическа собственост на целия народ.

В проекта не е прието предложението да се включи задължителното полагане на трудова дейност, защото едно юридическо задължение поражда последствия. „Трябва да се постигне наличие на икономическо поощрение, което да подтикне хората да работят, но работата трябва да се ограничи до социален дълг“, обяснява Омеро Акоста Алварес, секретар на Държавния съвет. В пета глава, посветена на правата, задълженията и гаранциите, се въвежда нов член, който признава човешкото достойнство като основна опора за всички права и задължения. Постановява се още, че „всички хора получават еднакво заплащане за един и същи вид труд“.

По отношение на пресата изрично се уточнява, че при никакви обстоятелства основните медии за масово осведомяване няма да бъдат обект на частна собственост.

Здравеопазване, образование, семейство

Общественото здравеопазване е отговорност на държавата и предлага качествени услуги. Добавят се и елементи, които предоставят материални гаранции по отношение на тази концепция. Уточнява се, че образованието, което е качествено и безплатно, е право от най-ранна възраст до придобиването на научно звание.

В главата, посветена на семейството, се указва, че държавата признава и защитава семействата, независимо как са организирани. В новия член 81 се уточнява, че семействата са основани на правни или фактически връзки. Не се дефинират субектите, които могат да встъпват в брак. Новият член 82 постановява, че „бракът е социална и юридическа институция. Това е една от формите на организация на семействата. Основава се на свободно съглашение, на равенство на правата, задълженията и способностите на съпрузите“. Никъде не е указан полът на хората, избрали да сключат брак или да са в законно (фактическо) съжителство.

Има и някои отхвърлени предложения. Макар Куба да се стреми към комунизъм през социализма, все пак отпада предложението за залагане в конституцията на „социалистическа система на управление“ и на „социалистическа икономика“. Не се приема и предложението за промяна на името на държавата на „Социалистическа република Куба“ (понастоящем е Република Куба). Обсъждано е отпадането на ръководната роля на Комунистическата партия, но това също е отхвърлено.

Най-коментираните теми в дебатите, посветени на промяната

Темата за брака. И от обществените, и от партийните среди има искания бракът да бъде изрично посочен като съюз между мъж и жена, както е било в предходната конституция. Все пак промяната, при която полът на партньорите не се указва, минава. Продължителността на президентския мандат – вече е ограничен и е до два мандата от по пет години. Спори се дали трудът да е право, или дълг. По-горе са цитирани думите на секретаря на Държавния съвет по темата. Обсъжда се и правото на достоен живот заедно с вървящите с този въпрос искания за повишаване на заплащането.

В обобщение

На практика са променени 134 члена, което представлява около 60% от цялата конституция. Елиминирани са 3 члена и само 87 остават непроменени. Частната собственост вече не е табу; допуска се възможност за еднополови бракове; запазва се ръководната роля на Комунистическата партия; страната запазва социалистическия си характер, с тенденция да навлезе в комунизма; не се допуска съществуването на частни медии.

Вкусът е горчиво-сладък.