NB!
Детска книга на непознат език
Каква супа е обичал баща ми като дете, дояждал ли си е чинията, какво е криел под голямата възглавница, на коя дума от приказката е заспивал, наистина ли се е плашил от бомбардировките. Никога няма да науча това, моето отечество е безвъзвратно...
Автоматите за връщане на бутилки – отвъд похвалите и критиката
Една тема встрани от целия следизборен шум и всички политически заявления и заклинания. Тя обаче е изцяло свързана с редица политики, които следва да имаме на национално ниво, но все още нямаме – и екологични, и социални. Едва ли ще е първа работа за политиците, но е хубаво да я имат в списъка.
Седмицата (17–22 април)
Българският политически и парламентарен Великден е като фейлетон от Христо Ботев или Алеко Константинов, но с нови герои: Радев, Рашидов, Гешев, Борисов, Нинова... Седмица страстна и сумрачна. Добре, че след нея дойде „Светлата“ с новината за „Времеубежище“ в краткия списък на „Букър“.
Научни новини: Прецизно земеделие, клетъчна биология и микробиология
Растения, които издават звук, когато са под стрес. Вируси, които паразитират по бактерии и могат да ни помогнат да се справяме с тях без антибиотици. Стволови клетки като истинските, но не съвсем, от които порастват ембриоиди. За всичко това разказва Михаил Ангелов в тазседмичните си научни новини.
Правителство. Хубаво е, но не е готово
Преговорите за съставяне на правителство подозрително приличат на танцова забава, в която партньорите не се стараят да са в синхрон, а да се опазят от болезнено настъпване. А има и такива, които се правят, че нямат никакъв интерес към дансинга, докато всъщност трепетно очакват да ги поканят на танц.
Патриотична или националистична е българската диаспора?
Каква е политическата идентичност на българската диаспора? Този въпрос анализира Яна Хашъмова след последните изборни резултати и стабилния вот за „Възраждане“ в чужбина.
На второ четене: „Оланда“
Кога животът престава да бъде разочарование? За отговора на този въпрос и за това как Шекспир и Достоевски отекват в гласовете на унижените и оскърбените в прозата на един съвременен полски писател, ни разказва Стефан Иванов.