В първите дни на февруари хиляди отново ще изпълнят улиците на Белград и много други градове в Сърбия в поредните протестни шествия срещу управляващата коалиция и политиката, водена от президента на страната Александър Вучич. Огромни маси хора, върху които анестезията на дирижираните от властта медии и фалшивата политическа реторика не оказва желания ефект – Сърбия нито е демократична, правова държава, нито управляващите начело с Вучич защитават правата и интересите на сръбските граждани.

Протестът е вяло отразен от българските медии, така както се отразява и от сръбските – една от многото причини за недоволството на гражданите, което ескалира в края на ноември 2018 г. и прерасна в нетърпимост. Počelo Je  – „Започна се“, гласи един от лозунгите на протестиращите, с който случващото се все пак присъства и циркулира в публичното пространство, макар и не в традиционните медии. Наред с #1od5miliona и #NamaNijeSvejedno, този е един от популярните хаштагове на протестите в социалните медии като Twitter.

„Дори да станете пет милиона, исканията ви няма да бъдат удовлетворени“, заяви самият Вучич, обръщайки се към протестиращите още в началото на вълната на недоволство срещу авторитарното му управление, откъдето произлиза и неофициалното име на протестите – гореспоменатият хаштаг #1od5miliona, който остава най-популярен измежду всички, използвани до момента. „В Сърбия никога нищо не е било забранявано. Те са свободни да демонстрират“, каза Вучич пред новинарския сайт Espresso в първия ден на новата година. Той обаче заяви, че няма да се огъне под политическия натиск на опозицията и е готов да организира предсрочни избори.

„Вучич крадец“, „Времето ти свършва“ и „Стига толкова лъжи“, скандират хилядите, шестващи мирно по улиците на Белград – около 25 000 само в сръбската столица в четвъртата седмица на протестите, които намират все повече поддръжници и в други градове на страната – Нови Сад, Зренянин, Панчево, Зайчар, Крушевац. Минусовите температури и снегът в края на миналата и началото на тази година не пречупиха духа на хората, които обичайно се събират в центъра на Белград в 18 часа всяка събота вечер, след което поемат към главните национални институции, като обществената медия RTS, сградите на парламента и на президентството.

„Има нещо гнило в Сърбия“, „Събуди се и въстани, Сърбия“ и „Има още от нас“ гласят лозунгите на шестващите, които традиционно се спират пред сградата на RTS за шумен петминутен протест срещу едностранчивото представяне на случващото се в страната в ефира на националната телевизия. Хората настояват за медийна свобода и плурализъм, което в контекста на събитията означава отразяване на протестите и трибуна за опозицията. Все неща, които се подразбират (особено когато говорим за държава – кандидатка за членство в ЕС), но за които противниците на властта ще трябва да се преборят.

Оставки на президента Вучич и на външния министър на Сърбия заради „участието му в криминализирането на обществото и публично отправяните обиди срещу протестиращите“; провеждане на разследване във връзка с опита за покушение на журналиста от сръбския сайт Zig Info Милан Йованович, чийто дом в покрайнините на Белград бе запален на 12 декември 2018 г.; откриване на извършителите на убийството на сръбско-косоварския политик Оливер Иванович и наказание за тези, които нападнаха и пребиха опозиционния лидер Борко Стефанович на 23 ноември 2018 г. – това са част от исканията.

Издигат ги хиляди хора, които не са обединени, нито организирани около една политическа партия или платформа – хора от целия политически спектър, чиито искания формално са подкрепени от групата „Протест срещу диктатурата“, организирала масовите протести в Сърбия непосредствено след избирането на Вучич за президент на страната през април 2016 г.

Именно последното от изброените събития – нападението над Стефанович и няколко негови съмишленици в южния сръбски град Крушевац, при което бившият дипломат на Сърбия и Черна гора във Вашингтон, основател на партията „Левица на Сърбия“ и един от лидерите на Съюз за Сърбия бе удрян в главата с метални прътове – се превърна в искрата, която запали протестите #1od5miliona. Хаштагът #STOPkrvavimkošuljama реферира към окървавената му риза, която „никога не е показана от водещите сръбски медии, но за една нощ се превръща в символ на гражданската нетърпимост в цялата страна“, разказва предаването „120 минути“ по bTV, в което е включено интервю със Стефанович.

[…] господин Вучич е отговорен, защото 7 години той създава отровна атмосфера, в която всеки, който е срещу този режим, е разглеждан като враг. Той рисува мишени върху нашите гърбове вече 7 години. Хората, които са в опозиция, обикновено са разследвани без никакви доказателства, арестувани, бити на улицата. Медиите, особено телевизиите, са напълно затворени за нашето мнение. И не само нашето, а всяко опозиционно или различно мнение от това на правителството.

Преди месец режимът на господин Вучич направи един трик. Чрез държавния телеком те купиха малък интернет доставчик, много малък. И платиха за него повече от 200 милиона евро. А неговият собственик в същия ден купи две телевизии. Собственикът на този малък доскоро интернет доставчик е член на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП). По този начин те дават държавни пари, парите на хората, в ръцете на техните партийци, за да купят телевизия. А те купиха две! Така че можете да си представите как изглеждат новините в тези канали – всичко е за господин Вучич, нищо друго!

В интервюто пред bTV Борко Стефанович казва също: „СПП има пълен контрол върху паричните потоци – всеки търг, всеки бизнес в Сърбия е под контрола на неговите хора. В повечето части на Сърбия, извън Белград, ако не си член на СПП или не си свързан с нея по някакъв начин, вероятно дори няма да можеш да се храниш! Защото няма да можеш да си намериш каквато и да е работа. Това е система на корупция, изнудване, насилие и лъжи. […] Знам, че като казвам тези неща, вероятно вашите зрители в България виждат собствените си проблеми. Западните страни и Европейският съюз си затварят очите за това. Те позволяват на господин Вучич да прави каквото си поиска в Сърбия, докато изпълнява исканията им в Косово. Това е най-чистото доказателство за тази „стабилокрация“, за държава, в която има параван – бутафорна дреха от реформи и демокрация. Но всъщност е старомоден авторитарен режим. Господин Вучич свири на тънката струна на национализма всеки път, когато му е удобно. На Балканите, ако се загърнете с националния си флаг, е по-лесно да крадете и да бъдете престъпник, защото имате знамето върху себе си.“

Последвалият арест на заподозрените няколко местни рецидивисти, освободени в навечерието на Коледа, и изявлението на Вучич срещу подобни прояви на насилие единствено засилиха усещането на хората за недосегаемостта на властта и демагогията на Вучич и неговата СПП, чийто властови режим твърде много напомня този на Орбан, а в известна степен – и на Ердоган. Какъв друг паралел може да бъде направен тук? Кои са другите очевидни примери за олигархичен модел на управление, натиск върху обществените и независимите медии, заглушаване на политическите опоненти и янусов тип поведение на международната сцена?

По думите на Йелена Анасонович (една от неформалните лидери на протестите), най-голямата победа, извоювана чрез тях, е „че събудиха хората“, „Нашата цел в момента е да не изгубим тяхната енергия; те бяха във вцепенение твърде дълго време. Ние сме наясно, че не участваме в спринт – готвим се за маратон. И сме наясно, че пътят ще бъде дълъг и изпълнен с много препятствия, които обаче нямат да ни спрат“, заявява Анасонович.

Междувременно на 28 януари повечето депутати от опозицията бойкотираха пленарното заседание в Сръбския парламент, а близо хиляда сръбски интелектуалци сложиха подписите си под петиция в подкрепа на протестите, в т.ч. университетски преподаватели, писатели, филмови дейци и др. Петицията бе инициирана от лектори във Факултета по философия на Белградския университет, който винаги е бил в авангарда на обществените промени в страната.

„Ние отказваме да поддържаме илюзията, че в Сърбия има демократични и функциониращи институции, и с неучастието си в пленарната сесия отправяме силно послание, че нещата в Сърбия не функционират нормално, че няма нито демокрация, нито нормален диалог или свобода на изразяването“, заяви Мирослав Алексич, депутат и зам.-председател на малката Народна партия, която е част от опозиционния алианс. В последния си доклад за Сърбия Европейският парламент също отправи „силен“ призив към властите в Белград за „подобряване ситуацията на свободата на изразяване и тази на медиите“.

„Сръбското правителство систематично унищожава страната, а моделът му на управление носи много от характерните черти на диктатурата“, се казва в петицията на сръбските интелектуалци. В същата са посочени част от признаците на авторитарния, антидемократичен режим, който Вучич се опитва и до голяма степен успява да наложи:

Политическите, икономическите и културните свободи, които са фундамент на европейските демокрации, са потъпкани. Институциите и прилагането на закона се разпадат, докато общите интереси на хората са подчинени на частните, и по-конкретно на тези на управляващата партия. Честите, ненужни парламентарни избори и хилядите изменения в парламента уронват демократичните права и парламентарната система, докато обществото става жертва на политическо насилие.

Преследването от таблоидите, постоянните заплахи, арестите, съдебните процедури и насилието представляват опит за унижаване и сплашване на жителите на Сърбия. Правителството отказва да отговаря на въпросите и исканията на гражданите; представителите на властта нападат всеки, който дръзне да зададе въпрос и да изрази различно мнение.

Пропагандата завоалира факта, че през последните пет години сръбската икономика е сред тези с най-нисък кумулативен ръст в Европа, а заплатите са по-ниски единствено в Албания и Северна Македония. Правителството се отказва от европейския път на Сърбия и добрите междусъседски отношения, водейки страната обратно към международна изолация.

„Новите закони застрашават автономността на университетите, отваряйки възможността за политически контрол. Новият закон за науката и научните изследвания би могъл да маргинализира младите учени и да даде тласък на нова вълна на „изтичане на мозъци“, се казва още в същото изявление.

Какво показват последните социологически проучвания в страната? „Продължаващите трети месец протести в цяла Сърбия не оказват влияние върху нагласите на гласоподавалите спрямо политическите партии, включително спрямо управляващата СПП“, пропагандира проправителственият ежедневник „Вечерни новини“. По данни на последното допитване на Ipsos Strategic Marketing, цитирани от агенция „Танюг“, ако в този момент в страната се проведат предсрочни парламентарни избори, СПП ще спечели 55% от гласовете, a единствените други партии, които ще преминат бариерата и ще влязат в парламента, ще са коалиционният партньор на СПП – Сръбската социалистическа партия, и опозиционният Алианс за Сърбия (с около 12–14% от гласовете). Според директора на ISM Марко Юляревич липсата на явни политически лидери и недобре артикулираните им искания не позволяват на опозицията в страната да капитализира електорална подкрепа.

Несъмнено роля за високия рейтинг на СПП и Вучич изигра скорошното посещение на руския президент Владимир Путин в Белград, по повод на което в столицата организирано бяха доведени десетки хиляди „поддръжници“ на властта и на руския държавен глава. Над 100 000 души, голяма част от които извозени от провинцията с автобуси, приветстваха Путин под камбанния звън на православните храмове и топовни гърмежи, в ярка демонстрация на проруската политика, водена от Вучич. Политика, за която освен с потупване по рамото, уклончиви обещания за Косово, „Турски поток“ и още финансиране за Сръбската православна църква, Сърбия би могла да бъде възнаградена с участие в космическата програма на Руската федерация. Ако не друго, този ход на Вучич е изигран и ако съботните протести продължат достатъчно дълго, политическото въображение на сръбския исполин, до който всеки друг действащ политически лидер изглежда като джудже, ще бъде подложено на сериозно изпитание.

„Наблюдавам скорошните демонстрации по улиците на Баня Лука с голямо безпокойство*. Онези, които не желаят нищо добро на Република Сръбска и сръбските хора, бяха удовлетворени в този момент. Не виждам как подклаждането на такъв вид протести в Белград и страната ще доведе до нещо добро. Може би някой не вижда това или не иска да го види – но тези процеси са свързани“, заяви сръбският патриарх Ириней в интервю за ежедневника „Политика“, заемайки за пореден път позиция на безпрекословна подкрепа за управлението на Вучич. Това само доказва правотата в прочита на анализаторите, според които непреклонната позиция на Църквата срещу каквито и да било компромиси по отношение на Косово е в резултат именно на руското влияние. „Изказването на Ириней не представя позицията на Сръбската православна църква“, възрази отец Любомир Ранкович, редакторът на Glas crkve, посочвайки, че единствената институция, която може да бъде изразител на позицията на СПЦ, е Светият синод.

Точно 20 години преди днешните събития в Сърбия, тогава все още част от СР Югославия, се зароди младежкото гражданско движение „Отпор!“, което привлече повече от 70 000 сподвижници и изигра ключова роля за свалянето на Милошевич с кампаниите „Gotov je“ (Свършен е!) и „Vreme Je!“ (Време е!).

Колко ли дълъг е пътят от Počelo je до Gotov je пред онези, които водят днешния отпор срещу режима на Вучич?

* Баня Лука е фактически административен център на Република Сръбска – една от двете съставни части на Босна и Херцеговина, възникнала в хода на войната в бившата югорепублика. Протестите в Баня Лука бяха провокирани от убийството на 21-годишния Давид Драгиевич и концентрират недоволството на гражданите на Република Сръбска срещу авторитарното управление на президента Милорад Додик.

Заглавна снимка: Стопкадър от любителско видео от седмия поред съботен протест в Белград на 19 януари 2019 г.

Иглика Иванова

Иглика Иванова

Докторант в катедра Европеистика в СУ „Св. Климент Охридски“ с фокус върху теми като свободата на изразяване онлайн и медийната грамотност. Вярва в основните ценности на Европейския съюз, в постижимостта на мотото „Единство в многообразието“ и в индивидуалния и колективния човешки интелект.