Двете самиздатски списания от времето на комунизма „Глас“ и „Мост“ са многократно цитирани и анализирани в българския печат, но историята на създаването им досега е описана твърде откъслечно. В поредица, посветена на независимите издания от 1989–1990 г., Татяна Ваксберг се връща назад, за да възстанови една картина, позабравена дори и от създателите си: как се прави самиздат? Историята, каквато не сте я чели.
Двете списания през 1989 г.
• Финансиране: лични средства.
• Разпространение: безплатно.
• Тираж: по 50 оригинални екземпляра за всяка книжка, копирани впоследствие от читателите.
• Технология: фотопечат (за първия брой), смесена техника фотопечат и ксерокопиране (за броеве 2, 3 и 4), офсетов печат (за всички последващи легални броеве в периода 1990–1999 г.).
• Период на издаване: по три книжни тела преди падането на Берлинската стена през 1989 г. и по един брой непосредствено след това. Впоследствие двете издания излизат официално до края на 90-те години
Решението за това как ще се отпечатат двете списания, е взето в края на януари 1989 г.: ще се използва фотографска копирна технология с документна фотохартия. Идеята предложил един приятел на Едвин Сугарев, фотографът Борис Андреев, който тогава работел в Института по зоология на БАН и разполагал с истинска фотографска лаборатория. Помогнал им да направят макет на списанията, заснел с фотоапарат страниците и проявил негативите. Направил това в няколко поредни дни, за да не забележат колегите му с какво се занимава. После обяснил как да се действа нататък в домашни условия.
От магазина на „Фохар“, който бил до днешния „Старбъкс“ срещу Народния театър, купили двустранна документна фотохартия с формат А4, която най-често се използва от архивистите и позволява по-добро качество на изображението. „Все едно днес да говорим за изображение с по-висока резолюция“, казва Пенка Ватова. От всеки лист фотохартия са излизали по четири страници от списанията – достатъчно е да си представим този лист хоризонтално и прегънат на две. Левчев не е сигурен в спомена си, обаче рискува с пример: заплатата му е била около 220 лв., докато за хартията май отишли над 25 лв. „Но това беше единственото, което струваше пари в целия процес“, добавя той.
Като няма печатница, да печатат снимки!
Отнесли в дома му в Зона Б-5, на ъгъла на бул. „Стамболийски“ и ул. „Одрин“, един любителски апарат за копиране на снимки, какъвто тогава имало във всеки кръжок по фотография. Заредили се с фиксатори и проявители. Никой не помни кой им е предоставил всичко това. Нататък – все едно копирали снимки по обичайната тогавашна технология: най-отдолу се поставя фотохартията, над нея в една рамка се нанизва кадърът за отпечатване, а после в тъмнината се светва лампа, която осветява фотохартията през изображението, запечатано върху кадъра. Лампата свети толкова дълго време, колкото е казал фотографът Борис. После снимката се отнася за проявяване във ваната. Суши се на простира. Лист по лист се сглобява и се зашива с телбод с дълго рамо. Ако не броим сушенето, за два часа може и да се сглоби един брой от списанието. Но те са сглобили по 50 екземпляра от всяко списание – технология, която самиздатските издания в други страни обикновено не са прилагали, за да произведат целия тираж, а само колкото да направят макета за него.
„Беше бавна и кахърна работа, една седмица не излязохме от банята на Владо“, казва Едвин Сугарев, който още помни как ръцете им пожълтели от химикалите. „Слагахме по 5–6 листа наведнъж във ваната, но пак беше ужасно дълго“, спомня си Левчев.
„Беше черна работа“, споделя Пенка Ватова, която тогава „завежда“ копирния процес на машината. Спомня си, че еднократно ѝ е помогнал един от авторите в първия брой на „Мост“ – Борис Роканов. Левчев и Сугарев предимно са проявявали, сушили и монтирали. Други участници в копирането не е имало. В последния ден е оставало само да повикат художника Стефан Десподов, който да оцвети в червено онова „а“ в заглавието „Глас“.
Накрая са обиколили хората, на които са имали доверие, и са пуснали в пощенските им кутии завършения продукт. Дни по-късно тези приятели са направили ксерокопия на списанията и на свой ред са ги разпространили. Едвин Сугарев помни случай с една млада жена, уволнена за копиране на самиздатско списание на служебния ксерокс.
След първия брой
След като отпечатали първата книжка, сменили технологията – на фотохартия правили само макета (вече в друга баня – в дома на Едвин Сугарев в жк „Бъкстон“), а тиражът се правел на ксерокс. „Единственият ксерокс беше на „Патриарх Евтимий“ 15, до магазина за подправки. Един приятел отиваше да снима три страници, друг отиваше за други пет, трети изчакваше няколко часа и отиваше със своите две“, казва Пенка Ватова. И така, докато сглобят по 50 книжки от всяко издание.
Към тази авантюра Едвин Сугарев добавил още нещо изтощително: решението да публикува книги към своя алманах „Мост“. Нещо като библиотека към списанието. Така до 10 ноември 1989 г. излизат като съвсем самостоятелни книжни тела общо четири книги (вж. карето).
Самостоятелни книги от библиотека „Мост“, публикувани до 10 ноември 1989 г.
1. Георги Башиянов. Васил Левски. Опит за духовна биография на Апостола. Студия.
2. Драгомир Петров. Византийски елегии. Стихове.
3. Михаил Величков. Господи помилуй. Драма.
4. Георги Рупчев. Смъртта на Тибалт. Поема.
Искате да четете повече подобни статии?
„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.
Подкрепете ни