Страховете на властта и бляновете на опозицията

Не е за завиждане премиерът Борисов. Веднъж, губи 6% от личния си рейтинг, и то за много кратък период от време; втори път, расте броят на хората, които искат предсрочни избори – 29 на сто от анкетираните в изследване на агенция „Медиана“. Стопява се и разликата между подкрепата за ГЕРБ – 23,6% срещу 20,1% за БСП. Социологическото проучване на обществените нагласи показва, че при избори днес, дори и в коалиция с „Обединените патриоти“, партията на Борисов не би могла да състави мнозинство в Народното събрание, а оттам – и правителство.

Изпреварващите ходове на Борисов

Черните облаци над главата на министър-председателя се сгъстиха особено след тежката катастрофа в Искърското дефиле край Своге, но не се разпръсват, поне не бързо, дори и след показните и шумно отразени акции на прокуратурата срещу определени олигарси. Тази активност, освен като добър сигнал към Европейската комисия, се очаква да донесе и бонуси за изгубилите отдавна доверие МВР и прокуратура. А и за самия премиер. Защото, както е известно, нищо в държавата не става без неговата санкция, макар формално властите в България да са разделени и независими една от друга.

ГЕРБ беше създадена като лидерска партия и досега нищо не заплашваше позицията на Борисов в пирамидалната партийна структура. Подозренията, че вторият в нея има прекалени амбиции (надхвърлящи възможностите му), в последно време стават все по-очебийни. За нов властови център в партията и за явно противоборство между Борисов и Цветанов едва ли може да се говори, но някои реакции и настроения понякога издават скрито напрежение в парламентарната група на ГЕРБ, а понякога и мълчаливо несъгласие с решенията на лидера. Преди година беше невъзможно дори да се помисли, че някой би дръзнал да постави под съмнения целесъобразността и полезността на министерски оставки, поискани от Борисов. Днес, въпреки че в партията му отричат това, решенията на премиера невинаги се посрещат с аплаузи, независимо че получават подкрепа в парламентарната зала всеки път, когато това се налага.

Обещание за подкрепа на едноличното решение на премиера да смени наведнъж трима министри от коалиционния кабинет декларираха и депутатите от групата на „Обединените патриоти“, макар и след шумен раздор между лидерите на НФСБ и „Атака“ и обвиненията от страна на Валери Симеонов, че Борисов не внася за обсъждане в коалиционния съвет кадровите промени в правителството. В крайна сметка със своя вот очебийно разединените националистически партии и враждуващите им публично лидери ще закрепят и собственото си оставане във властта.  Въпреки шизофренното раздвоение на Валери Симеонов. Иначе няма как да бъде обяснена позицията му, че неговите депутати ще гласуват против оставките на досегашните министри, но ще подкрепят предложенията на премиера за техните наследници в кабинета.

Знак за какво е забавянето на президентския указ?

Очакваният в четвъртък парламентарен спектакъл с оставките на Валентин Радев, Ивайло Московски и Николай Нанков беше отложен. Неочаквано, а може би не толкова. Препъникамъкът да бъде завършена смяната на министри в коалиционното правителство се оказа липсващият указ на президента за освобождаването на Младен Маринов като главен секретар на МВР. Веднага се появиха множество коментари и упреци към Румен Радев, а от неговата канцелария отговориха, че държавният глава няма да подпише указа под натиск, още повече че в закона няма регламентиран срок за това.

Безспорното в този сюжет е, че ходът на президента не е случаен. Той би могъл да бъде разчетен като отговор на решението на Министерския съвет Борисов, а не той да води българската делегация за предстоящата септемврийска сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Не е изключено и друго – Радев да изпитва съмнения, че кандидатурата на Младен Маринов е най-подходящата за поста на вътрешен министър, особено в контекста на множеството медийни публикации от последните дни, които напомнят за връзките на професионалния шеф на силовото ведомство с престъпния ъндърграунд в миналото. Макар че тогава логично би възникнал въпросът защо президентът подписа указа за назначаването на Маринов като главен секретар на МВР в мандата на Валентин Радев.

Каквито и да са причините да отлага решението си сега, държавният глава дава недвусмислени знаци (особено след последното си обръщение към нацията), че правителство и президентство не могат да работят диалогично, или образно казано, с Борисов не могат да мелят брашно в една мелница.

КОЙ избира новите министри на Борисов?

Особено показателно в развитието на историята с министерските оставки и новите избраници на премиера е медийното влияние върху решенията на Борисов, който очевидно се страхува за запазването на властта си. Пример за това беше публично обявеният отказ на Александър Манолев да приеме поста на транспортен министър. Както разбрахме от самия него – „след открит и мъжки разговор“ с премиера и ресорния вицепремиер Валери Симеонов. В типичния си стил, особено в условията на нарастващо обществено неодобрение, Борисов е готов да сменя решенията си в ход и да размества офицерите на шахматната дъска в зависимост от ситуацията, в която е поставен. Затова побърза да предотврати нови медийни разкрития за бизнес миналото на Манолев и неговия баща и съдружията им с лица от кръговете на СИК.

Пред „Тоест“ инженер Андон Андонов – изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“ потвърди, че е проверил фирмите, свързани в някои публикации за Димитър Манолев, бащата на зам.-министъра на икономиката Александър Манолев. Те наистина са снабдявали въгледобивното дружество с масла и смазочни материали за тежкото минно оборудване, но сделките са минавали през борсата, защото така мините са съкращавали сроковете за доставка и са спестявали време и усилия да обявяват обществени поръчки.

Очевидно премиерът трябва спешно и след консултации с коалиционния си партньор да избира нов кандидат за поста на Ивайло Московски, обвинен от Николай Колев – Босия за политически чадър над тежки корупционни практики в транспортното ведомство. Със сигурност протестът на дисидента, който едва не завърши трагично след 80-дневното му гладуване, натежа в решението на Борисов да се раздели с един от любимите си министри.

Как ще се развият събитията, свързани с ремонта на кабинета, до следващата седмица? И дали дотогава премиерът няма да преживее нови колизии заради прибързания си и едноличен избор на министри? Може би през следващите дни ще има поводи да се замисли дали с кандидатурата на Младен Маринов за вътрешен министър ще даде позитивен сигнал към обществото ни и към Европейската комисия, която очаква реформа в системата на МВР – една от най-тромавите, най-бюрократичните и най-неефективните в ЕС.

Въпреки усилията на някои медии да изчистят публичния образ на главния секретар на силовото министерство, най-вероятно в партньорските ни специални служби разполагат с информация за миналото на Маринов, особено в началото на прехода, когато е назначен в поделението за масови безредици към СДВР. По-късно то е разформировано от министър Богомил Бонев заради връзки на негови служители с босове от престъпния свят и заради гафовете на специализираното поделение при осигуряване на обществения ред и разгонването на демонстранти по време на улични протести срещу властта. При откриването на новата сграда на едно от РПУ-тата в Стара Загора попитах главния секретар на МВР дали е бил в охраната на Мето Илиенски. Не ми отговори, но заяви, че всеки, който твърди това, ще се види с него в съда. В полицейските среди знаят най-добре истината.

Безспорно от тримата избраници на премиера най-безинтересна – и като биография, и като публичен имидж – е депутатката от ГЕРБ Петя Аврамова, която ще наследи поста на регионалния министър Николай Ненков. Определени лобита в управляващата партия и от средите на коалиционните партньори не искаха той да бъде пожертван. Вероятно има защо, след като през това министерство минават най-големите грантове от европейските фондове. Това, което повечето медии припомниха от биографията на бившата зам.-кметица на Враца, е усилията ѝ за придвижването и реализацията на водния цикъл в града, продължил повече от едно десетилетие. Водеща в спечелилото обществената поръчка дружество е отново „Водстрой 98“ – фирмата, която, макар и с нов собственик, всички продължават да свързват с името на Делян Пеевски.

Борисов жертва тримата си министри в оставка като курбан, за да спаси мандата на кабинета и властта си в ГЕРБ. Защото колкото и разпалено да твърди, че едни нови избори биха повторили резултата от предишните, неговата силно развита интуиция му говори друго. Както и последните социологически проучвания. А Нинова и БСП вече се стягат за избори в сладостни предчувствия. Които може да останат само блянове.

Заглавна снимка: Кадър от видеоинтервю с Бойко Борисов на Дир.бг