Защо блестящи писатели дълго остават незабелязани? Книгата на Лусия Бърлин дава повод на Стефан Иванов да поразсъждава за мястото на писателя в обществото – като негов свидетел. С всички произтичащи от това „тръни“, които раняват дълбоко, преди да се превърнат в корони.
С първото си „второ четене“ известната със своите „Литературни разговори“ Антония Апостолова ще ни върне в едно топло и уханно пловдивско детство, носталгично разказно от Юли Шумарев.
Две книги – едната художествена, другата публицистична, – в които близката и далечната биографична и историческа памет са на фокус. Както и сложните, понякога травматични, понякога просто противоречиви отношения между паметта и истината.
Необичайно четиво за плаж и за изгрев ни препоръчва Стефан Иванов – с него пламва сърцето, а не кожата ни, погледът ни се избистря, а компасът ни за човещина става извънредно прецизен.
След Бей Дао преводачът Веселин Карастойчев и „Издателство за поезия ДА“ ни представят на български един забележителен съвременен китайски поет. А Зорница Христова ни отвежда между страниците, при безименната врана на поезията.
Забужко, Камински, Курков – трима съвременни писатели, които поставят Украйна не просто на световната литературна карта, а на картата на общата ни културна и историческа памет.
Наричат Анна Старобинец „руския Стивън Кинг“ и „кралицата на хоръра“, а Стефан Иванов ни представя шеметната ѝ дистопия с надеждата тази страшна приказка да ни направи по-смели и по-отговорни към бъдещето.