Може да си мислим, че сме далеч от фен културата, но ако като деца сме рисували любимите си герои (а кой от нас не е?), сме част от нея, казва ни Александър Драганов. В статията си той се гмурка в сложните отношения между фенско и „официално“ изкуство.
Роман ретроспекция, в който смъртта на близък вследствие на злополука и всички съпътстващи я обстоятелства са разнищени бод по бод, докато под гоблена на личното се оголи канавата на социалния коментар. Антония Апостолова препоръчва за есенно четене този роман, награден с „Гонкур“.
Александър Драганов рефлектира върху изкуствения интелект през призмата на опита си като автор на фентъзи, който иска да види героите си нарисувани по начина, по който си ги представя. И за да е пълна картинката, той възложи на ИИ и заглавното изображение на тази статия.
Стефан Иванов открива есенния читателски сезон с мрачна съвременна готика, в която насилието е стряскащо банално, ритуализирано и институционализирано. И която ни подканя да огледаме навиците си – и реалните, и виртуалните.
Ако обичате нестандартните книжарници, зад които стои общност и където всяка книга е видима, а клиентът е събеседник, отбийте се в софийската „Махала“. Но преди това прочетете за срещата на Ина Иванова с Мария Енчева, създателка на това светло място.
Дни преди лятната ни ваканция Стефан Иванов препоръчва ирландски роман, в който според него се оглежда българската действителност. Запознайте се с двама невероятни теркове – обеднелите контрабандисти Морис и Чарли. А някъде зад кулисите им суфлира Мартин Макдона и им припява Кустурица.
Книгата, към която Антония Апостолова ни насочва този месец, е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те – поколението, пред чиито очи желязната завеса рухна и остави неизличими белези.