Преди броени дни станалата вече култова аржентинска писателка Саманта Швеблин в дискусия с Георги Господинов и Дария Карапеткова разказа за рисковете и радостите да четеш, пишеш и мислиш света през литературата днес. Часове преди това тя се срещна и със Стефан Иванов – ето техния разговор.
Тази седмица Зорница Христова поставя на фокус две чудесни съвременни книги, в които апокалипсисът е „в една лодка“ близки хора, но изплуването се оказва невъзможно без широтата на разбирането и приемането, без щедростта на протегнатата сурова и помилваща ръка.
Този път Роси Михова разтваря пред очите ни не просто анкета, а същински викториански „албум за признания“. Въпросите ги задават Елизабет Лойд и Оскар Уайлд. Отговаря Мариус Куркински. Роси изящно медиира този (почти) спиритичен сеанс.
В този текст Миглена Николчина предлага нещо като притурка към разговорите си със Северина Станкева върху „Индика“ и „Светлосянка“, за да покаже как и в двете игри има таен поетически ключ за интерпретацията им.
Съществуват книги, които четат нас, докато ние ги четем и препрочитаме. „Горски цар“ на Мишел Турние е такава, твърди Стефан Иванов, и ни разказва за разликите между първия и втория си прочит, както и за годините между двата.
В навечерието на гостуването си в България Колъм Тойбин отговаря на въпросите на Антония Апостолова прямо и без да щади читателите си. Писането, а и четенето като че ли винаги се случват извън зоната на комфорт. А възможността за провал е втъкана в създадената от човека литература.
Съвременната исландска литература е слабо позната у нас, но напоследък, благодарение на Светла Стоянова и издателство ICU, се появява ново рафтче в библиотеката на литературния превод. И то не остава незабелязано от Антония Апостолова.