В навечерието на гостуването си в България Колъм Тойбин отговаря на въпросите на Антония Апостолова прямо и без да щади читателите си. Писането, а и четенето като че ли винаги се случват извън зоната на комфорт. А възможността за провал е втъкана в създадената от човека литература.
Съвременната исландска литература е слабо позната у нас, но напоследък, благодарение на Светла Стоянова и издателство ICU, се появява ново рафтче в библиотеката на литературния превод. И то не остава незабелязано от Антония Апостолова.
Дни преди лятното слънцестоене Антония Апостолова ни препоръчва книга с разкази, която на пръв поглед е безсъбитийна и се занимава с липсите, празнините и пукнатините в историите. Вторият поглед и прочит обаче ще ви отведе на неподозирани места. Никол Краус умее това.
От името на игромислещите Миглена Николчина разговаря с Бисер Дянков за работата му като дизайнер и понастоящем изпълнителен директор на „Хемимонт Геймс“, а също и за предизвикателствата, пред които са изправени днес създателите на видеоигри.
В последния (засега) епизод на „Тоест разговаряме“ ни гостува Зорница Христова – писателка, преводачка, издателка и човек, който умее да говори за книгите така, сякаш между тях има невидими мостове.
Литературата има изключителното качество да ни припомня онова, което историята често пъти забравя или банализира. Това прави и политическият, психологически и философски роман на Артур Кьостлер за тоталитаризма, към който Стефан Иванов ни връща „на второ четене".
Стефан Иванов в един неполитически разговор с ирландския писател Пол Линч: за метафизичното измерение на писането, за човешката ситуация, за усилието и трагиката да узнаем кои сме и да съхраним достойнството си.