И тази седмица продължаваме да разлистваме заедно с Атанас Шиников двете „менюта“ в мюсюлманското отвъдно. Тези, които възнаграждават праведните, и онези, които изгарят вътрешностите на грешниците. За да допълни преживяването, Атанас е „поканил на масата“ сведущи по темата теолози и коментатори.
Макар че сме в началото на пролетта, Антония Апостолова ни връща към една книга за пропукванията и пробивите в зрялото лято – великолепен сборник с разкази на румънската писателка Елена Владаряну. Ако харесвате Селинджър и американските разказвачи на XX век, тази книга е за вас.
Все още преуморени от празничните трапези, се оказваме на главозамайваща разходка из мюсюлманското отвъдно, където Атанас Шиников ни оставя да се чудим алегория ли е целият този плътски разгул, или магически реализъм, или паранаучна фантастика. Текст с продължение.
Две книги, в които според Зорница Христова мечтата на човека за рай е доведена до абсурд. Едната е графична новела на художника Веселин Праматаров. Другата е най-новият роман на големия британски писател Джулиан Барнс.
Родова памет и мит, идентичност и конструиране на биографичното: това са основните нишки, които заплитат романа, представен ни от Стефан Иванов „на второ четене“. Заедно с въпроса къде се пресичат реалното и фантастичното, докато изграждаме камък по камък разказа за живота си.
В епохата на постистината, когато т.нар. факти губят тежест и ни заслепяват като сажди след опустошителен пожар, Зорница Христова ни насочва към историята на всекидневието и мемоарния жанр. Шанс да възвърнем вярата си, че миналото ни все още успява да намери легитимни разказвачи.
На Бъдни вечер професор Андершен става случаен свидетел на убийство. Въпросът е дали да се обади в полицията... Ето ви вътъка на класически криминален роман. Не такъв обаче е случаят. Авторът Даг Сулста ни изненадва, а Антония Апостолова разказва защо и как.