
На второ четене: „Повече, отколкото обичам живота си“
Един от най-големите израелски писатели Давид Гросман пише роман за лагерите, но не за нацистките, а за комунистическите. Разтърсващо четиво, в което Антония Апостолова вещо ни въвлича.
Един от най-големите израелски писатели Давид Гросман пише роман за лагерите, но не за нацистките, а за комунистическите. Разтърсващо четиво, в което Антония Апостолова вещо ни въвлича.
За заглушаването на писатели, чийто глас не звучи в общия тон, за загубата на човешкото, когато не можеш да преживееш, че светът не е черно-бял, и за времената на криза, в които думи винаги трябват. От Йоанна Елми.
Две книги – едната художествена, другата публицистична, – в които близката и далечната биографична и историческа памет са на фокус. Както и сложните, понякога травматични, понякога просто противоречиви отношения между паметта и истината.
От Уисконсин до Копривщица и от неравноделните ритми на фолклора до гласовете на съвременната българска литература – Анджела Родел ни разказва какво е да си преводач и как това променя съдбата ти.
Забужко, Камински, Курков – трима съвременни писатели, които поставят Украйна не просто на световната литературна карта, а на картата на общата ни културна и историческа памет.
Какво е да си читател в България? Понякога е и жест на съпротива. В деня, в който празнуваме българските букви, Милена Галунска от първо лице ни разказва какво младите (не) четат, защо се боят от класиката и как училището активно възпрепятства създаването на читателски навици. И все пак надежда има.
Норвежката литература е много повече от кримките и мрачноватите трилъри, които достигат до нас – твърди преводачката Стела Джелепова и ни разказва какво губим като читатели и колко скъпоценен е преводът от редки езици.