В „притчата“ си за планината, в която оставаме сами със себе си, Дино Будзати ни среща с Барнабо. А Севда Семер ни връща към тази великолепна история, за да ни напомни, че в голямата литература се оглеждат и силата, и срамът ни, и страховете, и победите.
Норвежката литература е много повече от кримките и мрачноватите трилъри, които достигат до нас – твърди преводачката Стела Джелепова и ни разказва какво губим като читатели и колко скъпоценен е преводът от редки езици.
Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни представя романа „Вулкан“ от Елена Алексиева, „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт и новата стихосбирка на Виолета Кунева „Кучето на Персефона“.
Кога животът престава да бъде разочарование? За отговора на този въпрос и за това как Шекспир и Достоевски отекват в гласовете на унижените и оскърбените в прозата на един съвременен полски писател, ни разказва Стефан Иванов.
В поредица статии ще ви представяме книги и автори, които са знакови за различни национални литератури, но все още нямат превод на български език. Започваме с три нидерландски имена, за които ни разказва преводачката Мария Енчева.
Лесно ли е да обичаш земята и небето, когато човеците не са ти близки и ближни? Севда Семер ни разказва за един такъв литературен герой, създаден с фантазия и щедрост от големия писател Итало Калвино.
Трите четива, които ни предлага Зорница Христова, този път са разнородови и разножанрови – роман, стихосбирка и философско изследване. Но и трите демонстрират различна тяга към автентиката на отношенията помежду ни, на живота ни в настоящето, на историите, от които сме направени.