Тази седмица в рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни представя романа „Вулкан“ от Елена Алексиева, „Всичко това можеше да е твое“ от Йосефине Клоугарт и новата стихосбирка на Виолета Кунева „Кучето на Персефона“.
Кога животът престава да бъде разочарование? За отговора на този въпрос и за това как Шекспир и Достоевски отекват в гласовете на унижените и оскърбените в прозата на един съвременен полски писател, ни разказва Стефан Иванов.
В поредица статии ще ви представяме книги и автори, които са знакови за различни национални литератури, но все още нямат превод на български език. Започваме с три нидерландски имена, за които ни разказва преводачката Мария Енчева.
Лесно ли е да обичаш земята и небето, когато човеците не са ти близки и ближни? Севда Семер ни разказва за един такъв литературен герой, създаден с фантазия и щедрост от големия писател Итало Калвино.
Трите четива, които ни предлага Зорница Христова, този път са разнородови и разножанрови – роман, стихосбирка и философско изследване. Но и трите демонстрират различна тяга към автентиката на отношенията помежду ни, на живота ни в настоящето, на историите, от които сме направени.
След няколко пандемични години, които нагнетиха и без това огромния проблем с домашното насилие в българското общество, Стефан Иванов ни връща към една безкрайно полезна книга от 2019 г., посветена на радостите и предизвикателствата на съвременното бащинство.
Три стихосбирки – на Хорхе Луис Борхес, на Биньо Иванов и на Галина Николова – са поставени на фокус от Зорница Христова тази седмица. В интерпретацията си тя отива отвъд микропрочита на самите стихотворения и обръща внимание на цялостната концепция на книгите, две от които всъщност са антологични.