В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка. Сега по буквите тръгва Зорница Христова.
Къщи, които болят като тела, и тела, които се рушат и опразват като къщи. В добавка: езици, които ни свързват и делят, скарват и разсмиват, объркват и наместват. Всичко това в книгите на Пол Остър, Греъм Грийн и Николай Бойков, представени ни от Зорница Христова.
„Ако историята е твърде сложна, няма да има масов ефект; ако е твърде проста, няма да е вярна“, заключава Зорница Христова, докато ни разказва за една китайска и две български книги, в които темите за историята, забравата и травмата са централни.
Този път Зорница Христова ни представя една книга, но каква само! За първи път имаме възможност да четем на български един от най-големите съвременни английски поети – Филип Ларкин, с последната му стихосбирка. И в чудесния превод на Кристин Димитрова и Георги Пашов.
Три литературни текста, в които виртуозният език се протяга към невидимото и неуловимото в биографиите и телата. Увлекателен разказ на Зорница Христова за новоизлезлите книги на Музил, Улф и Ни Гриъфа.
Светът е пред свършване. Храната е кът. Затова пък има болест. За капак животните проговарят. В колонката си за нови книги „По буквите“ Зорница Христова ни потапя до уши в турбофантастичната дистопия на Линор Горалик, след което... Дали пък котката не мяука на старогръцки?
Не „по буквите", а по тайните им подземни тунели ни повежда Зорница Христова. Там, където корените на всеки жанр стигат до песента на песните и приказката на приказките, до мрачното усое на страстта и смъртта, до поезията на езика.
Две книги за детството ни представя този път Зорница Христова. Едната, на Алберт Бенбасат, автофикционално ни потапя в носталгията на спомена. Другата, на Надя Данова, прелюбопитно изследва възпитателните традиции и нагласи по нашите географски ширини.