В последното „отровно“ дело Николета Атанасова ни запознава със съдбата на Андрей Карпов, поредния руснак, избягал от режима на Путин и попаднал в кошмарната система на ДАБ, чиито административни „лабиринти“ напомнят на готическа цитадела, предвидена за мъчения и унижения.
Данила Бабенко не би имал шанс за нормален живот в Русия не само заради отказа си да воюва, но и заради принадлежността си към ЛГБТИ общността. В България обаче животът му също е отровен. Николета Атанасова разказва защо.
Вече сме ви срещали със саудитския дисидент Абдулрахман ал-Халиди, търсещ убежище у нас. ДАБ му отказва за втори път въпреки становището на ВАС, че първият отказ трябва да се преразгледа. Ал-Халиди е затворен вече 32 месеца, а от две седмици е в гладна стачка. С него разговаря Светла Енчева.
В третото отровно дело Николета Атанасова ни поднася поредната порция административни безобразия. Делата за получаване на статут на рускинята Ирина Дмитриева и непълнолетната ѝ дъщеря, болна от муковисцидоза, са неправомерно разделени. И така вече две години и половина...
Второто отровно дело, с което ни запознава Николета Атанасова, е свързано с бежанския статут на руското семейство Шурупови. Позорно е за страна членка на ЕС да подлага руски дисиденти на такъв зловещ кафкиански административен ад. И то в момент като този.
Децата бежанци, както всички деца под 16 години в България, са длъжни да ходят на училище. Готова ли е обаче образователната система да ги посрещне? И как изглежда българското училище през очите на една третокласничка? Разговор на Надежда Цекулова с едно сирийско дете в България и неговата леля.
Хубаво е преди избори да се посочи нанякъде – „Вижте там!“, и всички да вперим поглед в някакво „там“, измислено от някого, който междувременно съвсем другаде прави съвсем друго. Докато се взираме в несъществуващата „мигрантска криза“, МВР ще „пази“ изборите. От Светла Енчева.