Велизар Шаламанов: „Купуването на 8 самолета не е равносилно на превъоръжаване и модернизация“

Изявлението на военния министър Красимир Каракачанов, че България се завръща на масата за преговори със САЩ за купуването на изтребителите F-16, разпали остра дискусия между експерти и политици. Правителството поиска мандат от Народното събрание за започване на преговори със Съединените щати на базата на политическата и военната експертиза на две комисии, които в края на миналата година оцениха офертата на „Локхийд Мартин“ като най-добрата. Освен президента Румен Радев, който нарече това решение откровено лобистко, гласове, свързани с руските интереси в България, определиха с популистки тон разходите за превъоръжаване на армията ни като напълно ненужни.

По темата в „Тоест“ добавяме експертното и политическо мнение на Велизар Шаламанов – доцент по кибернетика в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН, зам.-министър на отбраната (1998–2001) и министър на отбраната в служебния кабинет на Георги Близнашки (2014), директор в Агенцията по комуникации и информация на НАТО (2009–2017).

Венелина Попова: Г-н Шаламанов, обществената дискусия за превъоръжаването на Военновъздушните ни сили (ВВС) с нови изтребители остава в много тесни и по-скоро експертни рамки, което ограничава възможността на обществото да добие представа за важността на темата. Съгласете се, че една голяма част от българските граждани изобщо не се интересува от нея, а в някои среди тя предизвиква неодобрение заради необосновано големите (според тях) разходи за самолетите. Част от експертите са на мнение, че шведският „Грипен“ покрива повече от предварително зададените параметри в сделката. Но никой не каза ясно, че в случая по-важно е политическото решение на кабинета. Защо?

Велизар Шаламанов: Нека първо отбележим, че обхватът и качеството на обществения дебат зависят в много голяма степен от лидерството на премиера, на президента, на министъра на отбраната, на председателя на комисията, а не само от експертите, които са ангажирани. Обсъждането обаче не бива да се ограничава само в експертната общност, защото става дума за изразходването на много средства за отбраната като общо благо и свързаните с нея възможности за модернизация на индустрията, науката и образованието ни.

Що се отнася до сравнението на техническите параметри и до стратегическите и военно-политически измерения на този избор, е ясно, че версията на самолета F-16 е с много по-сериозни възможности от ограничения капацитет на „Грипен“. Но това става очевидно само при обективно сравняване, а не просто на основата на ограничено множество от критерии, подбрани в тази методика. Тя явно не е съобразена с реалните изисквания към този самолет и към нашето превъоръжаване в НАТО.

ВП: Посочвате позицията на българския премиер като една от най-важните, а ние знаем, че Бойко Борисов често променя мнението си по един или друг въпрос и обича да се снишава също като диктатора Тодор Живков. Но очевидно след последните совалки във Вашингтон и посещението на заместник държавния секретар на САЩ Джон Съливан в София премиерът Борисов е осъзнал, че снишаването в сделката за изтребителите няма да му донесе активи – нито на него, нито на партията му, нито на държавата ни. Може би затова България се връща на масата на преговори със САЩ за придобиването на най-новия модел на F-16. Днес едва ли някой се съмнява, че превъоръжаването на ВВС ще стане тъкмо с най-новата модификация на американския изтребител. Вие обаче бихте ли си купил автомобил, който сте виждал само на картинка?

ВШ: Първо, F-16 не е самолет на картинка. Той е най-разпространеният боен самолет и това, че има толкова модификации, показва, че е едно много сполучливо решение. То позволява чрез добавяне на способности, свързани преди всичко с въоръжението, със системите за разузнаване, управление и навигация, да бъде част от модерни мрежово-центрични въоръжени сили. А една от големите гаранции за всяко изделие е репутацията на фирмата, която го произвежда, в случая – и на страната, с която водим преговори по линия на стратегическо партньорство, за да го придобием. Защото ако сключим договор, ние не просто получаваме самолет на „Локхийд Мартин“, а една оръжейна система от САЩ – водещ съюзник в НАТО. Искам да кажа и това, че купуването на 8 самолета не е равносилно на превъоръжаване и модернизация на ВВС. Пред нас стои въпросът за придобиване на цяла ескадрила в следващите години и за приемането на национална програма за пълното ни превъоръжаване. И парламентът трябва да постави този въпрос пред правителството.

ВП: Във визията, наречена „България в НАТО и eвропейската отбрана“, в създаването на която Вие сте основен участник, се посочва, че за да се поставят способностите на българските въоръжени сили на качествено ново равнище през следващото десетилетие, са необходими инвестиции от около 8 млрд. лв. Заедно с това на първо място като основна заплаха за България е посочена възможната ескалация на съществуващите или провокиране на нови хибридни конфликти в региона между Балтийско, Черно и Адриатическо море и на второ – провалените държави и поясът на нестабилност в Северна Африка и Близкия изток, които генерират радикализъм и миграционен натиск. Тогава как 8 самолета или дори цяла ескадрила ще ни опазят от тези заплахи?

ВШ: Искам да отбележа, че още във военната доктрина от 1999 г., с която всъщност започна пътят на България към НАТО и към ЕС, много ясно се казва, че ние се стремим към гарантиране на отбраната и сигурността ни чрез участието в тези два съюза. Придобиването на въоръжение и техника от Българската армия се разглежда в контекста на тази интеграция. А останалите 28 страни в Алианса имат достатъчно мощ да отразят всякакви рискове, свързани със сигурността и отбраната.

Що се отнася до хибридните атаки, кибератаките и миграционния натиск, те едва ли могат да бъдат спрени само с бойна техника. Въоръжените сили, които са в основата на всяка система за отбрана и сигурност, създават увереността, че имаме способност да реагираме на кризи, те създават доверие и възможност за интеграция и консултация между страните в съюза. А това е основата за намиране на решения за такива нетрадиционни заплахи. Развитието на НАТО е свързано с това, че възприе киберпространството като област, в която може да се изграждат отбранителни способности и да има тясно сътрудничество.

ВП: С решението си за изтребителите България ще направи избор дали да бъде активна, или неутрална страна в НАТО – това е Ваша позиция, изразявана публично. Ако предпочетем F-16, това означава, че избираме да бъдем активна страна в този съюз. Не трябва ли обаче да се каже ясно на българското общество, че то не може само да иска гаранции за сигурност от Алианса, но трябва и да плати за тази сигурност? Потвърждение за това може би са и думите на американския президент Доналд Тръмп, който тези дни безцеремонно и без никаква политическа коректност заяви, че не му пука за Европа, и призова европейските страни да си плащат задълженията към НАТО. Това означава ли заявка за промяна в политиката на Северноатлантическия договор месеци преди той да отбележи своята 70-годишнина?

ВШ: НАТО – това са нациите и решенията, които те постигат с консенсус след консултации. Те може да се водят 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, на практика по всяко време – така е организирана щабквартирата на НАТО. Така че едно или друго изявление на който и да е лидер, естествено, е важен сигнал, но то не може да промени цялостната политика на Алианса, която се определя с консенсус между 29-те страни. В този смисъл и на базата на опита си като човек, работил в сърцето на НАТО повече от 7 години, мога да кажа, че този съюз е единен, ще се развива в съответствие с изискванията за гарантиране на сигурността на своите страни членки и аз не виждам риск за него.

Например чл. 3 от Вашингтонския договор (друго име, с което е известен Военният съюз) изисква всяка страна да влага ресурси за развитие на своите отбранителни способности и само там, където е необходимо, да търси съдействие и помощ от съюзниците. А изградените общи способности са основата за реагиране по отношение на чл. 5. За да няма спекулации, че се искат много пари, и то непропорционално, това, което се съгласихме на срещата на върха в Уелс (проведена през септември 2014 г.), в която участвах и аз, е за отбрана да се заделят по 2% от брутния вътрешен продукт. Но забележете – от тях 20% са за научни изследвания и придобиване на нови способности. Нека не забравяме, че по време на Варшавския договор България изразходваше от 6 до 10% от своя БВП за отбрана, така че сегашните 2% са наистина разумна цена за високото ниво на сигурност, която ни гарантира членството в НАТО.

ВП: Малко уточнение – сделката за F-16 е част от цената да бъдем в НАТО, нали?

ВШ: Нашето общество трябва да знае каква е цялата цена и какво плащаме сега. А цялата цена е пълно превъоръжаване, тъй като нашата армия е с оборудване от 70–80-те години на ХХ век и по-старо, що се отнася до радарите и някои други системи. Така че превъоръжаването е крайно необходимо, то струва много пари и ние трябва да посочим колко са те в рамките на следващите 10 години.

ВП: Във визията „България в НАТО и европейската отбрана“ са посочени 8 млрд. лв. …

ВШ: Осем милиарда са абсолютният минимум. Реалистичната цена е около 15 милиарда, ако искаме да съхраним сегашната численост на въоръжените ни сили от 37 000 души. Много страни с почти същото население като нас, но с много по-висок БВП, имат далеч по-малка численост на въоръжените си сили. Те предпочитат да използват ограничения си бюджет за модерно въоръжение за оперативна съвместимост и разчитат на участия в многонационални формирования. Те домакинстват на такива формирования, които практически създават реалната отбранителна способност, а не влагат средства за поддържане на 40–50-годишна техника и за много ниски заплати, макар и на повече военнослужещи.

ВП: Да Ви разбирам ли, че ако сега бяхте отново военен министър, щяхте да предложите модернизация на Българската армия и намаляване на числеността ѝ?

ВШ: Каквото исках да предложа, го направих на 3 октомври 2014 г. и Министерският съвет го прие. Нарича се „България в НАТО и европейската отбрана 2020“, а сега програмата трябва да бъде разширена до 2030 г. и с актуализирани параметри. Ако може да бъде осигурена финансово с 10–15 млрд. лв., тогава ние можем да превъоръжим 37-хилядна армия. Ако този ресурс не е възможен, Народното събрание трябва да вземе решение за коригиране на числения състав на армията, за да могат военнослужещите да имат достойно заплащане и възможно най-добрата техника, така че да бъдат наравно със своите съюзници. И когато участват в операции – в мирно време, при кризи или при военен конфликт, ако се наложи, – да имат най-добрите способности, да бъдат защитени, за да могат да защитят и нас.

ВП: Това ли ще ни направи активна страна в НАТО?

ВШ: Активна страна ще ни направи участието в многонационални формирования, видимото участие в операции на НАТО, включването на нашата индустрия в проектите за превъоръжаване в обхвата на общото финансиране на Алианса, ЕС и други многонационални групи – например във форма̀та „Букурещ 9“, където са трите страни от Балтийския регион, четирите от Вишеградската група, България и Румъния. Те имат общи предизвикателства и еднаква необходимост от превъоръжаване.

ВП: Има ли директно насочени към България руски ракети и гарантирана ли е нашата сигурност при една военна експанзия, не дай боже?

ВШ: На този въпрос не мога да отговоря с „да“ или „не“, но има заявления на лидери на Руската федерация, че България ще бъде цел, макар и в отбранителен план на оръжия от Русия. Но нека да не преекспонираме тази тема, защото тя създава още по-голямо разделение в обществото ни.

ВП: А има ли хипотеза, колкото и нереалистично да звучи днес, Русия в бъдеще да стане член на НАТО?

ВШ: Към момента Русия е много далеч по отношение на критериите, които трябва да покрие за членство, но и не виждам желание от нейна страна. По-реалистично е да мислим за стратегическо партньорство, каквото имаше до агресията на Русия в Украйна. Но първо тя трябва да се изтегли от Крим и Донбас, а по-нататък добрата стъпка е възстановяването на сътрудничеството между Русия и НАТО.

ВП: Последен въпрос – защо искате да оставите амплоато си на военен експерт и търсите реализация в политиката като кандидат в предварителната листа на „Да, България“ за евроизборите?

ВШ: Защото мисля, че всеки експерт в един момент трябва да участва в политиката, както и че в политиката трябва да има експерти. За хубаво или лошо, аз имам допир с политиката още от 1998 г., когато приех да стана зам.-министър на отбраната и да работя за приемането ни в НАТО. Конкретно вътрешните избори в „Да, България“ ме привличат с това, че позволяват да се води истински дебат за бъдещето на Европа и на България в ЕС, както и да се тестват възможностите за провеждане на електронни избори. Нека да се съсредоточим върху успеха на предварителните електронни избори и на тази основа да работим за бъдещето на ЕС и на България.

Заглавна снимка: Изтребител „МиГ-29“ от настоящото въоръжение на ВВС на България © Michael R. Holzworth