Пише за култура, а като артист работи с картини и звук. Вярва в диалога. Заедно със Стефан Иванов води рубриката ни за книги „На второ четене“.
Предстоящото откриване на първата ферма за октоподи дава повод на Севда Семер да ни припомни: 80 милиарда животни годишно губят живота си по особено жесток начин, за да се превърнат в храна на човека. Необходимо ли е това?
В „притчата“ си за планината, в която оставаме сами със себе си, Дино Будзати ни среща с Барнабо. А Севда Семер ни връща към тази великолепна история, за да ни напомни, че в голямата литература се оглеждат и силата, и срамът ни, и страховете, и победите.
Лесно ли е да обичаш земята и небето, когато човеците не са ти близки и ближни? Севда Семер ни разказва за един такъв литературен герой, създаден с фантазия и щедрост от големия писател Итало Калвино.
Вдъхновен отзив на Севда Семер за една наградена книга, с помощта на която деца, родители и учители могат да превърнат музея в изследователски терен и в площадка за игра.
За общото между мечката, освободена от болезнения си танц, и посттоталитарния човек, разказва книгата на Витолд Шабловски „Танцуващите мечки“. А три години по-късно Севда Семер ни връща към нея и към незарасналите рани в близкото ни минало.
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която...
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която...