Поредното преизбиране на Пламен Карталов за директор на Софийската опера и балет този път доста по-видимо раздвижи дискусиите сред неголямото общество от ангажирани с оперното изкуство артисти и ценители. Фактът, че оперният режисьор сам си възлага постановките на огромна част от репертоара, спорното ниво на спектаклите, безогледната експлоатация на артистите, лошото състояние на хора – това са най-коментираните резултати от управлението на Операта през изминалите десет години.

Тези и ред други детайли бяха посочени и в концепцията на световноизвестната оперна певица Дарина Такова, която за втори път се яви на конкурса за директор на най-голямата културна организация у нас. След оповестеното решение на комисията, емоционален статус на Такова във Facebook бе препубликуван в медиите и разпали още по-страстна полемика за статуквото и за несменяемите хора и тенденциите по отношение на културата у нас и не само. Потърсихме оперната прима, за да допълни основанията за гнева и за увереността си, че в нейно лице можеше да настъпи промяна.


Владислав Севов: Какво е състоянието на Софийската опера днес? Какво не ѝ достига, за да има достойно място на европейската оперна сцена?

Дарина Такова: Диагнозата на Софийската опера и балет е ясна – посредственост с претенция за високо изкуство. Това е един театър, който вече повече от 15 години съществува в услуга на ръководството си вместо в полза на артистите и публиката. Тъй като живеем във време и на територия, където във всички сфери на живота е най-важно да се имитира дейност, съдържанието и неговото качество са минали на заден план, а развитието на артистите не е определящ фактор.

И ако говорим в цифри, нека споменем една много важна – 11 милиона лева. Това е бюджетът на Софийската опера и балет за миналата година. Дори като извадим от тази сума фонд „работна заплата“, остава един огромен финансов ресурс за поддръжка на материалната база и за нови продукции. Това създава нелоша възможност за развитието на театъра – като институция, като програма, като медийно и интернет присъствие и чрез взаимодействие с европейската сцена.

В театъра има неглижирани с години проблеми. На първо място е абсолютното занемаряване и изтощаване на музикалните състави. Оркестърът от години е без главен диригент, което е фундаментална липса за оркестър с отговорностите и натовареността на институция като най-големия ни оперен театър. Друг проблем е необходимостта от увеличаване на състава, защото музикантите изнемогват физически. Хорът също е в много лошо състояние – необходимо е спешно назначаване на нов хормайстор и на вокален педагог. И не на последно място, като певица със световна кариера и дълъг международен опит и като вокален педагог, аз отчитам като най-тежък проблем липсата на вокална и репертоарна хигиена при солистичната трупа. Едни и същи артисти на практика пеят всичко – от Вагнер до детски спектакли, минавайки и през класическия репертоар, който в последните години е доста ограничен заради Вагнеровите пристрастия на настоящия директор. При балета проблемите са липсата на финансова независимост, ограничената трупа и лошите условия за поддържане на здравословен физически тонус.

На второ място, театърът има отчайващо визуално присъствие – афишите, програмите, фотографиите, онлайн присъствието, дори шрифтовете нямат нищо общо с посоката, в която се движат истински значимите европейски и световни театри. Визуалната идентичност на театъра е с около 20 години назад.

На трето място, създаваните продукции (с изключение на тези, които Операта купува или наема от чужбина – „Аида“ и „Норма“ на режисьора Уго де Ана, „Силата на съдбата“ на Пиер Франческо Маестрини) имат съмнителни художествени качества. Изключение прави единствено великолепната постановка „Евгений Онегин“, която Вера Петрова създаде с млади артисти преди два сезона. Останалите спектакли имат един и същи почерк – хаос, естетически неиздържана еклектика и объркващи режисьорски решения. Тези спектакли са като плочките пред църквата „Св. Седмочисленици“ – някакво уж нелошо намерение, изпълнено по особено съмнителен начин с парите на българския данъкоплатец. Но най-важното е, че авторите му казват „Хубаво е!“, сякаш за да уверят сами себе си. Всички тези продукции са подписани от един и същи автор и всички знаем кой е той. Такъв монопол на постановъчно ниво е абсолютен прецедент в световен план.

За да бъде един театър на световно ниво, не е достатъчно да се отчита дейност и да се прави турне в Япония веднъж годишно. Театърът трябва да е отворен на Запад, към Европа – за обмен на естетика, тенденции, колаборации, копродукции, заради безспорните и незаобиколими традиции в създаването на оперни спектакли, по които е редно да сверяваме естетическия си часовник.

Този монопол доведе до един грандиозен проблем – подмяната на ценностите и критериите на публиката. Тя беше манипулирана, че световното ниво на спектакли, музициране и пеене е това. А това е една лъжа.

Владислав Севов: Появиха се съмнения относно компетентността на журито. Доколко споделяте тези съмнения и важат ли те и за председателя на комисията – професор Пламен Джуров?

Дарина Такова: Компетентността на журито, разбира се, е ключова, но далеч по-съществен е въпросът: Кой и на какво основание определя състава на едно такова жури за конкурс за директор на най-голямата културна институция в България, която разполага и с най-големия бюджет в сферата на изпълнителските изкуства? На какъв принцип се избират членовете? На базата на какъв бекграунд, свързан с операта и изпълнителските изкуства? Разбира се, присъствието на финансисти, прависти и представители на синдикатите е необходимо не само по регламент, защото тук говорим за управлението на служители и бюджет според някаква законова норма. Но когато говорим за художествената част на една концепция, те не могат, а и не са длъжни да отсъдят компетентно. Същевременно гласуват на равни начала с представителите на изпълнителските изкуства.

По отношение на проф. Джуров бих казала, че респектът и симпатията, които изпитвам към него като доайен в музикалната гилдия, не ми позволяват да подлагам компетентността му на съмнение. Съвсем друг въпрос обаче са съмненията ми в безпристрастността при взимане на решения.

Преди няколко дни чух тезата на министър Банов, че видеозаснемането на конкурса гарантира абсолютна прозрачност. Има обаче два важни детайла, които са в противоречие с това. Първият е как, в кой момент и кой избира състава на журито. Вторият – никъде не е пояснено, че това, което се вижда във видеото, не е презентация на концепцията за развитие на Операта. А е събеседване между журито и кандидата на базата на тази концепция, с която журито се запознава непосредствено преди влизането на кандидата. И то в рамките на 5–10 минути. Това отнема от задълбоченото опознаване на текста и всички могат да видят, че въпросите на журито, с изключение на тези, зададени от хореографката Силвия Томова, бяха лишени от конкретност и целенасоченост.

В този смисъл, на базата на едно видео, представянето на Пламен Карталов изглежда много стегнато и убедително, защото той се изправи пред комисията и я бомбардира с цифри, графики и отчитане на дейност. За изкуство и художествена визия обаче едва стана дума.

Владислав Севов: При изслушването споделихте, че нямате управленския опит на Пламен Карталов. Какво Ви дава увереност, че бихте се справила с отговорностите? Достатъчни ли са контактите с мениджърите на световни оперни театри, с оперни звезди и експерти?

Дарина Такова: Никой няма управленския опит на Пламен Карталов, той цял живот е бил директор – три поредни от общо четири мандата в Софийската опера, НДК, Русенската опера, Музикалния театър, Камерната опера в Благоевград, Академията „Борис Христов“ в Рим. Това е гигантски опит, формиран при всякакви политически, дипломатически и финансови условия. И това е голямо негово предимство. Но както отбеляза един от членовете на журито по време на неговото изслушване, това е довело до третиране на един оперен театър като предприятие, което за мен е пагубно за художествената страна на нещата. А в крайна сметка тя е това, което определя крайния продукт.

Моята увереност се основава на компетентността и опита ми като артист, музикант, ръководител на фондация за обучение и подпомагане на млади оперни артисти от вече 10 години и като разпознаваемо име в световния оперен елит, което е фундаментално за поставянето на Софийската опера на картата на добрите европейски оперни театри. Не на последно място, аз изразих категоричното намерение да работя в екип с експерти, които да ме допълват като ръководител и да ме консултират по всички въпроси извън обсега на професионалната ми компетентност.

Моята професионална компетентност е концентрирана в понятието „оперен театър“. Поправете ме, ако греша, но конкурсът, който се проведе, беше за ръководене именно на оперен театър. В концепцията ми е заложено намерението да проведа международни конкурси за всички най-важни постове в ръководния екип на този театър – финансов директор, технически директор, главен диригент, който по света има наименованието „главен музикален директор“, маркетинг и пиар екип, който да се грижи театърът да стъпи адекватно в градската и международната среда с изграждането на нов визуален имидж, международни кастинг експерти и мениджъри. Тъй като в момента театърът е в затворен режим на управление и няма достъп до информация, която би трябвало да бъде публична, не можем да знаем със сигурност колко и какви хора изпълняват тези длъжности.

Владислав Севов: Защо според Вас Пламен Карталов е несменяем? Защо в България не произтича скандал от това, че той възлага сам на себе си режисурата на голяма част от спектаклите на Софийската опера?

Дарина Такова: Само за миг си представете, че 95% от постановките в Народния театър „Иван Вазов“ са режисирани от един и същи човек и този човек е директор на театъра. Само така може да си обясните абсурда в Софийската опера и колко е странно, че това не прави впечатление на никого. В България не произтича скандал от това, защото на всички нива липсва експертност по темата „опера“ и защото изкуството и най-вече операта е последното нещо, което интересува властта. Интересува я финансовото състояние на оперните ни театри дотолкова, доколкото те да не създават проблеми на Министерството.

Владислав Севов: Все пак оценявате ли положително някои моменти от програмите на Вашите конкуренти Славил Димитров и Пламен Карталов?

Дарина Такова: У Пламен Карталов оценявам хладнокръвието, с което пристъпи към този пост за четвърти път. Ако той самият не вижда проблем в това, никой друг няма да го види. Той е обаятелен събеседник и се е научил да вдъхва доверие и чувство за незаменимост у околните, знае добре, че приоритет номер едно на кабинета „Борисов“ е финансовото спокойствие и отчитането на дейност и че с приказки за опера и художествени стремежи няма да впечатли никого, затова говори схематично и със самочувствие точно по тази линия.

Славил Димитров е чудесен музикант и имаше нелоши идеи в изложението си, но сякаш усети липсата на заинтересованост у журито, затова изслушването не беше на нужния градус и много неща от концепцията му останаха неясни.

Но аз няма как да коментирам програмите на другите кандидати, без да съм запозната с визията за художествено развитие, репертоарния план, мисълта за артистите в театъра и ангажираността за обгрижване на новото поколение певци в България. Неслучайно избрах да направя своята концепция публично достояние, за да може всеки, който се интересува, да се запознае с нея.

Моето решение да се кандидатирам имаше за цел да осветли огромните проблеми на Националната ни опера. Исках да покажа, че може да има и друго. Аз обичам страната си и се чувствах длъжна да предложа знанията, опита и контактите си, за да може най-големият ни оперен театър да си върне блясъка, който помня.

Сега имам чиста съвест, защото опитах. И моят призив към всички е: Продължавайте да опитвате! Само така може да доживеем промяната, която всички искаме – тук, в България.

Заглавна снимка: © Личен архив

Владислав Севов

Владислав Севов

Журналист в БНТ Пловдив, сценарист и оператор. Носител на награда „Пловдив“ за журналистика, награда „Васа Ганчева“ за поредицата „Тютюневият град“ по БНТ и първа награда от Международния филмов фестивал „Дни на наследство“ за документалния филм „Албания – земя на светлосенки“. Съосновател на Тоест, учредител и член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва в опитите за летене.