Гронинген – градът на велосипедистите

Големите български градове все по-осезаемо се задъхват от неспирното увеличаване на броя на автомобилите през последните години и свързаните с това задръствания, повишена опасност от катастрофи и замърсен въздух. Често като положителен пример се дава моделът в Холандия, където от десетилетия голяма част от всички ежедневни пътувания се осъществяват чрез обществен транспорт или велосипеди. Според скорошни изследвания университетският център Гронинген (произношението на местния диалект е с гърлено „хр“ в началото и звучи по-скоро като „Хрониге“), разположен в северната част на страната, е лидер в тази класация. Местната управа със заслужена гордост твърди, че между 55 и 61% от всички пътувания в града се извършват с колело. Разбира се, любовта към придвижването без автомобили не се е появила внезапно, а е плод на целенасочени усилия от няколко десетилетия.

Една от тайните на успеха се крие във факта, че почти една четвърт от всички жители са студенти, много от които чужденци. Когато в края на август и началото на септември хиляди младежи започват първия си семестър в Гронингенския университет или в Ханзейския университет по приложни науки, те бързо осъзнават, че едно от най-важните неща е да притежават превозно средство на две колела.

Градът ги посреща с множество подканващи детайли – велоалеите са перфектно маркирани и свързват отделните жилищни квартали по удобен начин. Колоездачите са внимателно отделени от натоварените пътни артерии, а възлови светофари са програмирани да им дават предимство.

Физическото разделяне на пешеходци, моторни превозни средства и велосипедисти чрез тротоари, засадени дървета или като се ползват паркиралите автомобили, е важно, защото осигурява спокойствие и безопасност по време на придвижването. Статистиката показва, че в Холандия жертвите при пътни катастрофи са почти три пъти по-малко на милион жители, отколкото в България. Причините са комплексни, но фактът, че шофьорите често се озовават в ролята на пешеходци или велосипедисти, със сигурност съдейства за внимателното шофиране и  любезните отношения между различните участници в трафика.

Освен това да се изследва Гронинген с колело е прекрасен начин за запознаване с разпръснатите университетски сгради, музеи, етноресторанти и симпатични магазинчета за деликатеси. Само няколко седмици след началото на семестъра велопаркингите пред студентските общежития са препълнени. Затова пък когато някой има гости от чужбина, винаги се намира свободно колело за придвижване до барове и дискотеки. Огромният брой подобно изглеждащи велосипеди понякога води и до забавни ситуации, когато в четири часа сутринта подпийнали студенти безуспешно се опитват да намерят своята собственост и се отказват, за да се върнат следващия следобед да търсят къде точно е оставено черното колело със сигналнорозови точки. Местните хора гледат сравнително благосклонно на подобни среднощни одисеи, свикнали с присъствието на велосипедисти навсякъде в града.

Велосипедите не са просто удобен начин за придвижване, а са вплетени в местната култура и дори са важна част при отбелязване на историческите дати за региона. Всяка година на 28 август тук се празнува успешната защита от нахлуващите войски на епископа на Мюнстер, опитал се да завладее града през 1672 г. по време на Третата англо-нидерландска война. Празненствата включват фойерверки и традиционни песни, съчетани с музикални изпълнения на духов оркестър на две колела.

Преди повече от четири десетилетия градската управа започва целенасочено и упорито да променя правилата за придвижване в централната част, като затруднява влизането на леки автомобили и улеснява велосипедистите. Студентите забелязват тази особеност веднага, защото карането на колело е позволено почти навсякъде, а много от улиците са тесни и еднопосочни. Неминуемо подобна организация на движението принуждава шофьорите да търсят обиколни маршрути и ги кара да оставят автомобилите вкъщи.

Централните площади на Гронинген са почти изцяло пешеходни, а свободното пространство се използва многофункционално – провеждат се музикални фестивали, като популярния Eurosonic Noorderslag, изложения за цветя и овощни дръвчета, разнообразни културни прояви. Три пъти седмично тези зони се превръщат във фермерски базари, на които производители на плодове, зеленчуци, сирена и риба предлагат прясна храна от околните села.

Вследствие на огромния брой велосипеди в града, стоянките на площада пред основната сграда на Гронингенския университет, проектирани за няколкостотин колела, стават недостатъчни. Честа гледка е закъсняващите за лекции младежи да ползват близките електрически стълбове за заключване. Тази практика от своя страна води до неочаквани в първия момент глоби, въпреки че Общината своевременно предупреждава всички нови студенти за забраните.

Любопитна гледка са и многоетажните велопаркинги с красив и функционален дизайн, разположени на ключови места около железопътни гари и публични сгради с голям поток от пътници. Чрез този малък, но важен урбанистичен детайл става възможно изследването на Холандия чрез различни комбинации от обществен транспорт и колело. Примерен вариант е придвижване рано сутрин до гарата, пътуване с железопътен транспорт дори и до най-отдалечената югозападна част на страната (около четири часа в едната посока), разглеждане на забележителностите на Маастрихт например и прибиране късно вечер в Гронинген, където велосипедът е сигурно заключен. И всичко това без каквато и да е нужда от автомобил, защото холандските железници са известни с точността, честотата и удобния си график.

Възможностите обаче не свършват с града, защото областта около Гронинген предлага още десетки километри изградени велоалеи. Практически при хубаво време и с достатъчно ентусиазъм може да се стигне до всички основни забележителности в региона, включително историческия музей на открито и запазената крепост с ровове в средновековното градче Буртанж или дома на хиляди птици в защитената от ЮНЕСКО крайбрежна зона на Ваденско море.

Маршрутите с колело в Северна Холандия са многобройни и преминават през гори, поляни, ферми и блата, като отново е помислено за безопасността на колоездачите, включително чрез изграждане на велокръстовища над речни участъци и автомобилни пътища.

Със сигурност равнинният холандски пейзаж помага за лесното придвижване, но при добро планиране множество български градове и околните културно-исторически забележителности могат да бъдат свързани по подобен начин. А последното, без съмнение, е само една от множеството добри градоустройствени практики, които могат да се заимстват от северната държава, неслучайно известна с щастливите си граждани.

Снимки: © Георги Велев