Ферлингети, „Сити Лайтс“ и смисълът на думата „щастие“

Тази неделя големият американски поет, преводач, литературен критик, художник, книготърговец, издател и визионер Лорънс Ферлингети навършва 100 години.

Преди броени дни излезе и новият му автобиографичен роман „Малко момче“, който Рон Чарлс от „Уошингтън Поуст“ нарича „вулканична експлозия от лични спомени, политически тиради, социални репортажи, вопли за околната среда и културни анализи, сплетени заедно в едно-единствено секващо дъха изречение, което би накарало Джеймс Джойс да се гордее“.

Още преди години Сан Франциско – градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години – нарече улица на негово име. А преди няколко месеца официално обяви 24 март за Ден на Лорънс Ферлингети.

Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век – и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване. „Аз бях всички обезумели бродещи парцаливи поети, събрани в едно, които спят под мостовете на този свят“, пише той в новия си роман. „Срещнах се и с всички други велики писатели и поети и велики обяснители на чувствата.“ По страниците му Алън Гинзбърг, Дилън Томас, Самюъл Бекет, Уилям Бъроуз, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар и още стотици литературни светила крачат с такава небрежност, че както остроумно обяснява Рон Чарлс в споменатата статия,

„когато Ферлингети говори за Дон Кихот, на човек му отнема известно време да си даде сметка, че не го е познавал лично“.

Роден e в Бронксвил, Ню Йорк, като Лорънс Фърлинг. Баща му, имигрант от италианския град Бреша, умира, преди Лорънс да се роди. Години по-късно младият поет открива, че истинското му семейно име – съкратено типично по американски след пристигането на новия континент – всъщност е Ферлингети. Съвсем в духа на бунтарските си възгледи, той решава незабавно да си го върне.

Лорънс е осиновен от богато семейство и учи в престижни училища – завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950), откъдето, по собствените си думи, „изплува с умерено сбъркано образование, продукт на високата култура, но не чак толкова неуместен, колкото някои бунтари биха допуснали“.

Преди това обаче служи във флота в годините на Втората световна война. Участва в десанта в Нормандия и вижда изравнения със земята Нагасаки няколко дни след атомната бомба. Навярно именно там се коренят мощните му антивоенни настроения, които споделя през целия си живот.

Ферлингети се премества в Калифорния в началото на 50-те. Той гледа на нея като на място, където хората могат да започнат живота си отначало – „последния пограничен предел на Америка“. Само година след пристигането си в Сан Франциско Ферлингети, който по това време преподава френски, пише литературна критика, рисува и изпраща стихотворенията си в различни списания, прави импулсивна инвестиция, която ще остави трайна следа не само върху литературния ландшафт на града, но и върху посоката на американската литература изобщо.

Книжарница „Сити Лайтс“

С вложение от по 500 долара на човек, двамата с Питър Д. Мартин, собственик на списанието City Lights (заимствало името си от култовия филм на Чаплин „Светлините на града“), създават книжарница със същото име в малко помещение на „Кълъмбъс Авеню“ №261, току до Китайския квартал. През следващите десетилетия (така е и до днес) мястото се превръща в своеобразен „платонически идеал“ – фокусира се върху висока литература в оригинал и превод както от водещи, така и от малки, независими издателства. „Сити Лайтс“ категорично отказва да продава така популярните в наше време покрайлитературни джунджурийки: по рафтовете има само книги. Липсват дори книгоразделители.

След повече от половин век на възходи и спадове, в началото на новото хилядолетие книжарницата има около 15 служители, а годишната печалба, според дългогодишната изпълнителна директорка Нанси Питърс, е „вероятно около хиляда долара“. Пак по нейно мнение, книжарницата (която се намира на все същото място, макар вече да заема целия етаж на сградата) все така продължава да бъде „маяк, място за наука и просветление“.

През 2001 г. Съветът на надзорниците на Сан Франциско обявява книжарницата за официална историческа забележителност за „плодотворната ѝ роля в литературното и културно развитие на града и страната“ – единственият случай в историята на града, когато подобна титла е дадена на бизнес, а не на сграда.

Но нека се върнем назад…

От самото ѝ основаване най-съществената функция на книжарницата е да бъде място за срещи – на писатели, читатели, творци и интелектуалци, които обсъждат книги и споделят мнения. През 1955 г. съдружникът на Ферлингети се отказва от своя дял в книжарницата. Но вместо да изгуби ентусиазъм, Лорънс надгражда литературния си проект, създавайки издателство със същото име.

Амбицията му е да демократизира литературата, да я измъкне от задушната ѝ академична клетка и от егоцентричния ѝ фокус върху онова, което самият той нарича „аз аз аз“. Да я направи достъпна за всички.

За разлика от повечето книжарници в страната по онова време, които затварят в 5 следобед и не работят през уикенда, „Сити Лайтс“ е отворена седем дни в седмицата до късно вечер. Ферлингети иска да създаде чувство за общност, средище на идеи.

Рискът е голям, но му се отплаща с времето.

В самото начало търговският фокус на книжарницата е върху книги с мека корица – и то по време, когато литературната традиция в страната признава единствено издания с твърда обложка. „По онова време книгите с мека корица не се смятаха за истински книги – уточнява Ферлингети. – С мека корица издаваха само криминалета и по някой-друг научнофантастичен роман.“ Първата поредица на издателството също е в този дух: нарича се „Джобни поети“ и стартира през 1955 г. с „Картини от един изгубен свят“ – дебютната стихосбирка на самия Ферлингети.

Едно от най-важните неща, които Ферлингети иска да предложи на четящата публика в Америка, са качествени преводи на международна поезия. През 1946 г. той открива стихосбирката на Жак Превер Paroles („Думи“). С прост език, кинематографични образи и черен хумор, стиховете на Превер са жива илюстрация на това как властта обезличава индивида. Във Франция стихосбирката е издадена от Les Editions Minuit (издателство, създадено в нелегалност през 1941 г., като реакция срещу цензурата на нацистките окупатори) и се продава в над половин милион екземпляра. У Превер Ферлингети намира модела за собствения си поетичен изказ; в Editions Minuit – вдъхновение за собствения си издателски проект: иновативно книгоиздаване, което се възправя срещу консерватизма и цензурата.

В известен смисъл самата идея на Ферлингети да създаде свое издателство се ражда като реакция срещу закостенялостите на литературния пазар в Америка. Когато превежда избрани стихотворения от стихосбирката на Превер и ги разпраща на различни издатели, вместо да срещне топъл прием, той се сблъсква със съпротива.

В кратко писмо нюйоркската литературна агентка Маргарет Кристи му благодари за „красиво преведените“ стихове, след което му съобщава, че интересът на агенцията ѝ се „ограничава стриктно до американска поезия“. В края на писмото си тя отбелязва: „Мисля, че читателите, които имат капацитета да се насладят на тази поезия, биха предпочели да я четат на оригиналния френски език.“ Ферлингети, изглежда, е бил бесен, защото в запазеното и до днес писмо личат дебелите му подчертавания със зелен химикал. В полетата са нахвърляни бележки:

„Ако имаш капацитета да се насладиш на „Илиадата“, трябва ли да я четеш на гръцки? Конфуций на китайски? Библията в оригинал?…“

В края на писмото Ферлингети е написал: „Това са публични стихове.“ Под „публични“ той разбира две неща: първо, че поезията притежава вродената сила да говори по-ясно от която и да е друга литературна форма; второ – че тя трябва да бъде достъпна отвъд ограниченията на държавите, езиците и обществените класи.

Когато шест години по-късно Ферлингети най-накрая издава преводите си на Превер под №9 в библиотека „Джобни поети“, агентката, която първоначално отказва издаването им, му пише отново: „Наистина Ви поздравявам за дела Ви (какъвто и да е той) в тази поредица. Мисля, че е прекрасна идея подобен материал да се предлага в не толкова скъп издателски формат. Пъхам един долар в писмото и Ви моля най-любезно да ми пратите Вашия Превер.“

За малко повече от десетилетие, до средата на 60-те, книжарницата и издателството се превръщат в институция. Считани са за дом на „революцията на меката корица от Западния бряг“, за факлоносец на движението за свободно слово и своеобразен опекун на писателите и поетите от бийт движението. Привличат литературни личности от всички поколения, от писателя Джак Керуак до режисьора Франсис Форд Копола („Лорънс първо те разсмива, а после те удря с истината“, казва той за Ферлингети).

Редакционната независимост е от първостепенно значение за издателството. По тази причина Ферлингети нерядко отказва държавно финансиране, включително от организации за изкуство и хуманитаристика.

Четвъртата книга от „Джобни поети“ се оказва особено важна не само за репутацията на издателството, но и за историята на цялата американска литература. През ноември 1956 г. „Сити Лайтс“ издава „Вой“ на Алън Гинзбърг (Ферлингети чува поемата, изрецитирана на глас от автора ѝ в галерия „Сикс“, и незабавно му предлага да я издадат). Уважаваният поет Уилям Карлос Уилямс, отдавнашен приятел на Гинзбърг, е ангажиран да напише предговора – може би с цел да предостави известна литературна обосновка на графичните описания на наркомания и хомосексуалните сцени.

Няколко месеца след излизането на книгата местната полиция арестува Ферлингети и служителя от книжарницата Шигейоши Мурао по обвинения в сквернословие. Заплашва ги присъда от 6 месеца. Съдебният процес в градския съд завършва с оправдателна присъда, която постановява че

„Вой“ не е сквернословен и дори и най-минималната изцеляваща социална значимост гарантира на всяка книга защита от Първата поправка на Конституцията.

Решението на съдията създава прецедент в американското право, който впоследствие дава възможност да бъдат издадени заглавия като „Любовникът на лейди Чатърли“ от Д. Х. Лоурънс и „Тропик на рака“ на Хенри Милър. Медийното внимание вследствие на процеса катализира интереса към книгата и към 1958 г. от „Вой“ има отпечатани над 20 000 екземпляра. Днес общият ѝ тираж е над милион. Гинзбърг продължава да издава ключовите си поетични сбирки в „Сити Лайтс“ през следващите 25 години.

Година по-късно престижното издателство New Directions издава втората стихосбирка нa Ферлингети – „Кони Айлънд на разума“. Популярността ѝ е изключителна: с тираж от над милион екземпляра тя остава и до днес една от най-тиражираните стихосбирки в историята на САЩ. Преведена е на 12 езика.

През 60-те „Сити Лайтс“ продължава да се възприема като център за протест, за революционни идеи, за среща на хора, които искат да променят обществото. В „Джобни поети“ излизат редица важни преводни заглавия от немски, испански, нидерландски и руски – сбор от „международни инакомислещи, бунтовни“ гласове, по думите на самия Ферлингети. На всяка цена се избягва „провинциалното и академичното“. Именно оттук тръгва изключителната популярност в страната на чуждестранни автори (към които повечето американски издателства не проявяват никакъв интерес) като Жак Превер и Андрей Вознесенски. За мнозина читатели това е първият им сблъсък с авангардната поезия.

Междувременно Ферлингети пътува все повече и повече – по поетични четения, фестивали, хепънинги и политически конференции в Чили, Куба, Германия, СССР, Холандия, Фиджи, Австралия, Никарагуа, Испания, Гърция, Чехословакия, Мексико, Италия и Франция. Неизменно говори по ключови политически теми като Кубинската революция, ядрената надпревара, Виетнамската война, фермерските сдружения, борбите на сандинистите и сапатистите, войната в Близкия изток.

Продължава да пише и издава, макар следващите му стихосбирки (12 от които продължават да се печатат и до днес) да не достигат славата, продажбите и легендарния статус на „Кони Айлънд на разума“. Сред палитрата от награди, които получава през годините, са Мемориалния медал „Робърт Фрост“, Наградата за цялостни постижения на Гилдията на писателите на САЩ, Наградата за граждански свободи „Ърл Уорън“. Командир е на Френския орден за изкуство и литература.

„Когато дойдох в Сан Франциско през 1992 г., всичко, което правехме, беше повлияно от „Сити Лайтс“, отбелязва писателят, общественик и издател на култовото списание „Максуийнис“ Дейв Егърс. „Това, към което се стремяхме, е да стъпим на техните рамене.“

Днес Лорънс Ферлингети и „Сити Лайтс“ са културни емблеми на Сан Франциско и Америка.

За предстоящата 100-годишнина в Сан Франциско са запланувани едноседмични празненства: поетични четения с негови стихове, изложби на негови картини, излъчвания на документални филми, фотоизложби. Лично кметът на града възнамерява да засади маслиново дърво в негова чест.

„Ами докато продължава да расте, ще се налага някой да го полива“, шегува се Ферлингети. Уви, поради влошеното си здравословно състояние той няма да може да присъства лично, но изпраща горещи поздрави до всички, които са решили да уважат празника. И определено дава вид на човек, който не смята да спира.

„Всяко изречение е последното изречение, което някога ще напиша, но след това все има още някоя мисъл, която трябва да бъде изговорена или изписана, и не можем да продължаваме повече, но аз го правя“, пише той в „Малко момче“ (и продължава да твърди, че текстът му в никакъв случай не е автобиография).

Сред многобройните подаръци, които Лорънс ще получи на този знаменателен ден, е и предварителна бройка на новото българско издание с избраните му стихове, върху което издателство „Жанет 45“ работи от няколко години – „Поезията като бунтовно изкуство“, илюстрирано от неповторимата Люба Халева.

Из стихосбирката „Поезията като бунтовно изкуство“ на Лорънс Ферлингети

„Единствено времето ще определи истинската стойност на Ферлингети като поет – пише Роб Удуърд за „Гардиън“ по повод 50-годишнината от излизането на най-значимата му стихосбирка. – Но малцина ще отрекат, че като оставим настрана културната му значимост, неговото творчество съдържа някои от най-оригиналните и емоционално наситени стихове в поезията на английски език през последните десетилетия. Затова томчето с негови стихове е не само ценен, но и навярно задължителен елемент от библиотеката на всеки, който истински се вълнува къде е била англоезичната поезия – и накъде е поела.“

В едно от последните си интервюта Ферлингети е запитан дали е горд със своите многобройни постижения.

„Не зная – отвръща той. – В тази дума „горд“ има твърде много егоизъм.“

Поне удовлетворен тогава?

„Никога не бих използвал тази дума.“

Окей. Ъъ… Щастлив?

„Да, щастлив е по-добре – заявява. – Само дето я си се напънал да дадеш дефиниция на думата щастлив, я си загазил.“

Заглавна снимка: Лорънс Ферлингети пред книжарницата си „Сити Лайтс“ © Stacey Lewis