Какво не му е наред на българското кино и къде се чупят нещата още на законово равнище? Какво може да се направи, за да започне Националният филмов център да подпомага създаването на качествени филми? На тези въпроси дава своите отговори Борислав Михайловски.
„Всичко е политика.“ Лина Кривошиева тества това разпространено твърдение на 75-тото „Берлинале“ и установява, че светът живее със сходни грижи. В четири отлични филма от Румъния, Сърбия, Китай и Лесото тя намира както задънените улици на глобалното съвремие, така и една упорита надежда.
Може ли филм, номиниран за „Оскар“, да прилича на създаден от изкуствен интелект и да има твърде фриволно отношение към реалностите, за които се отнася? Според Анета Василева може. А филмът е „Бруталистът“.
Защо българските филми, създадени с държавно финансиране, привличат шест пъти по-малко зрители, отколкото тези с частно? По темата разсъждава Борислав Михайловски, обобщавайки анализите от страницата си „Има ли филм?“.
„София Прайд Филм Фест“ се завръща от 4 до 15 юни в столичния Дом на киното с качествена селекция от пълно- и късометражно кино. Нева Мичева избра три от заглавията, за да илюстрира вълнуващото му разнообразие: македонския „Домакинство за начинаещи“, аржентинския „Обвиняеми“ и българския „Любен“.
Не прецизното познаване на предмета ти, а автентичното желание да разбереш децата те прави успешен учител, смята Даниел Симеонов, учител по английски и кино в училището в село Дерманци. С него разговаря Надежда Цекулова.
Чужбини, родини и роднини. Свят, голям колкото покривка с българска бродерия, в който чуждото почти винаги е враждебно, а родното – два пъти повече. Наградените филми на фестивала „Златна роза“ са с горчив вкус и като че ли надеждата проблясва само в копродукцията „Васил“.