„Всичко е политика.“ Лина Кривошиева тества това разпространено твърдение на 75-тото „Берлинале“ и установява, че светът живее със сходни грижи. В четири отлични филма от Румъния, Сърбия, Китай и Лесото тя намира както задънените улици на глобалното съвремие, така и една упорита надежда.
Може ли филм, номиниран за „Оскар“, да прилича на създаден от изкуствен интелект и да има твърде фриволно отношение към реалностите, за които се отнася? Според Анета Василева може. А филмът е „Бруталистът“.
Защо българските филми, създадени с държавно финансиране, привличат шест пъти по-малко зрители, отколкото тези с частно? По темата разсъждава Борислав Михайловски, обобщавайки анализите от страницата си „Има ли филм?“.
„София Прайд Филм Фест“ се завръща от 4 до 15 юни в столичния Дом на киното с качествена селекция от пълно- и късометражно кино. Нева Мичева избра три от заглавията, за да илюстрира вълнуващото му разнообразие: македонския „Домакинство за начинаещи“, аржентинския „Обвиняеми“ и българския „Любен“.
Не прецизното познаване на предмета ти, а автентичното желание да разбереш децата те прави успешен учител, смята Даниел Симеонов, учител по английски и кино в училището в село Дерманци. С него разговаря Надежда Цекулова.
Чужбини, родини и роднини. Свят, голям колкото покривка с българска бродерия, в който чуждото почти винаги е враждебно, а родното – два пъти повече. Наградените филми на фестивала „Златна роза“ са с горчив вкус и като че ли надеждата проблясва само в копродукцията „Васил“.
„Не може да докажете, че нещо не съществува. Само обратното е доказуемо“ – казва големият полски режисьор Кшищоф Зануси в проникновен (и далеч не само) „кинаджийски“ разговор със Стефан Гончаров специално за „Тоест“. Разговорът завършва с възможност за чудо, макар и на кино.