„Турски поток“ – руската свръзка на Балканите

Девет години след като премиерът Бойко Борисов подари на руския президент Путин кутре от новата порода българско овчарско куче, и президентът на Сърбия Александър Вучич го дари с тримесечен шарпланинец. Изглежда, че самодържецът на Русия ще се обгради с верни балкански кучета от породи, използвани като пазачи на овчите стада. Впрочем за 65-тия му рожден ден и президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов му подари куче. Извън смисъла, с който са натоварени даровете на държавниците, за кучешката преданост стопанинът обикновено се отблагодарява с храна. В политиката верността се награждава с дарове, които обикновено водят до по-силно привързване.

На срещата на 17 януари в Сърбия Путин е обсъдил две основни теми – продължението на газопровода „Турски поток“ и напрежението между Сърбия и Косово. Но Русия не е големият фактор, от който зависи и пътят на тръбата, и свалянето на напрежението. В навечерието на посещението си в Белград руският президент заяви пред сръбския вестник „Политика“:

„Европейският съюз трябва да осигури на своите членове гаранции, че няма да попречи на доставките на руски газ в Европа чрез „Турски поток“.“

Има поне два варианта за продължаване на тръбопровода – един от тях е предвиден да пренася газ през България, Сърбия и Унгария, друга възможност е транспортиране на газ през Гърция до Италия. Пред сръбски медии Путин даде да се разбере, че първият маршрут – през България и Сърбия до газохранилището в австрийския град Баумгартен, е предпочитан. От Европейската комисия незабавно реагираха, че към „Турски поток“ ще се прилагат правилата на ЕС за всички тръбопроводи, тоест Третият енергиен пакет, заради който беше спрян проектът „Южен поток“ в края на 2014 г., тъй като Русия отказа да се съобрази с изискванията му.

Въпреки предпочитанията към българското трасе, приети като 99,9% сигурно „да“ от българските управляващи, на съвместна пресконференция с гръцкия премиер Алексис Ципрас на 8 декември м.г. в Москва Путин заяви, че продължение на „Турски поток“ към Гърция е напълно възможно. „Обсъждаме го с нашите турски и гръцки партньори и това е напълно възможно. Има изграден газопровод от Гърция до Италия (Трансадриатическият газопровод, който ще заработи през 2020 г. – б.а.). Можем заедно да помислим как да го запълним с газ“, каза тогава Путин. Свързването с това трасе би помогнало на Русия да избегне нарушаването на европейските разпоредби.

Преминаването на тръбата през България е най-изгодно за „Газпром“, защото ще използва част от инфраструктурата на Трансбалканския газопровод, но „има пречки за това, тъй като политическото решение ще се търси на ниво ЕС“, заяви в края на ноември м.г. председателят на КЕВР Иван Иванов при представянето на книгата на д-р Димитър Бечев „Русия се завръща на Балканите“. Сега през Трансбалканския газопровод, тоест през Украйна, Румъния, България, се пренася газ към Турция и Гърция, но заради влошените отношения с Киев и намеренията на Москва да изолира Украйна при транзита на руски газ за Европа, синьото гориво по тръбата спира от 1 януари 2020 г.

Едно обаче е ясно – независимо дали ще мине през България, или Гърция, трасето все ще е през Сърбия и Унгария по пътя си към Баумгартен.

Така че намерението, обявено от Путин, руската страна да инвестира в Сърбия 1,4 млрд. долара за изграждането и развитието на газова инфраструктура заради „Турски поток“, изглежда реалистично. „Русия винаги е гледала на Балканите като на регион за конструктивно сътрудничество и стратегическият партньор Сърбия има специално място“, заяви Путин в Белград.

Освен газопровода, Сърбия и Русия имат и други съвместни проекти в енергетиката. През 2017 г. двете страни се споразумяха за дългосрочно сътрудничество за разширяване на сръбската газопреносна система и за подготовка на предпроектно проучване за разширяване на подземното газово хранилище в Банатски двор. Предвижда се увеличаване на капацитета с 300 млн.м³ – до достигане на 750 млн.м³ (за сравнение, българското газохранилище в Чирен е с капацитет 550 млн.м³).

Ръководителят на „Сърбиягаз“ Душан Баятович заяви, че сръбската част от газопровода „Турски поток“ ще започне да функционира до края на април 2020 г., добавяйки, че Белград очаква решение от Енергийната общност на Югоизточна Европа „в началото на февруари“. Енергийната общност бе създадена от Европейската комисия през 2005 г. на основата на споразумение с Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия и Черна гора, Македония и Румъния, Косово. Като част от общоевропейския енергиен пазар, тя би следвало да се съобразява с действащите на него правила.

Но как би реагирала на проекта най-младата държава на Балканите – Косово, след като в Белград Путин обвини Прищина в предприемане на провокативни мерки, включително създаване на армия?

Неотдавна Косово реши да преобразува своите Косовски сили за сигурност от 2500 души в национална армия с около 5000 души и по-добро въоръжение. На съвместната пресконференция със сръбския президент Александър Вучич, руският държавен глава заяви, че това увеличава напрежението със Сърбия и може да дестабилизира региона.

А в Сърбия вече чертаят маршрутите. Според Душан Баятович новият маршрут на „Турски поток“ ще е приблизително същият като на „Южен поток“ – сръбската част от тръбата (403 км) ще пресече българо-сръбската граница близо до град Зайчар, а сръбско-унгарската граница – близо до Хоргош. По думите му, капацитетът на тръбата ще е около 13,88 млрд.м³ годишно.

Към момента състоянието на „Турски поток“ е следното: първата линия, с капацитет 15,75 млрд.м³, е почти завършена и е предназначена за нуждите на турския пазар. Втората е „под вода“, докато не  се изясни окончателно накъде ще поеме.

Кога ще е ясно? Едва ли ще стане до края на годината. Причината за това се нарича европейски избори, които предстоят в периода 23–26 май.

Новият Европейски парламент (ЕП) ще определи и новата Европейска комисия в края на 2019 г., която от януари догодина ще ръководи Общността. Присъствието на повече евроскептици в ЕП вероятно би подронило твърдостта на ЕК по отношение на енергийните правила и антитръстови изисквания към компании като руската „Газпром”. Така или иначе, едва ли ще бъдат предприети каквито и да било действия през 2019 г. Но София, Белград и Атина искат да са подготвени, когато и ако получат зелена светлина от Брюксел.

Още през ноември м.г. България обяви планове за нов тръбопровод, който да бъде свързан с „Турски поток“. Държавната газова компания „Булгартрансгаз“ планира да построи тръбата с дължина 484 км от границата с Турция до Сърбия до 2020 г. и тя да се изплаща с приходите от транзитни такси. Приключилият на 21 януари първи икономически тест за новия транзитен газопровод обаче се провали. Очаквано, както написа и „Капитал“.

Идеята на българските управляващи беше, че ако се резервира до 70% от капацитета на тръбата, изграждането ѝ ще започне. Но още в началото основният кандидат „Газпром“ даде да се разбере, че таксите са прекалено високи – и накрая се оказа, че заявките от кандидатите не покриват условието на „Булгартрансгаз“ за предвиждани приходи от 2,67 млрд.лв. за 15 години. И сега газовият оператор ще заиграе по свирката на „Газпром“, променяйки условията на търга – ще намали размера на таксите и ще удължи срока от 15 на 20 години.

„Русия използва проектите си за газопроводи „Северен поток 2“ и „Турски поток“ в опит да укрепи контрола си върху сигурността и стабилността на Централна и Източна Европа“, заяви американският министър на енергетиката Рик Пери през ноември м.г. в Прага.

Към момента от проекта за „Турски поток“ ползи извлича единствено Турция, която бавно и неотменно се превръща в енергиен балкански център – и стратегически партньор на Русия, но на изток.

След кратковременното захлаждане в отношенията заради един свален руски самолет Су-24 в Турция, само за 2018 г. руските туристи в Турция достигнаха рекордните 6 милиона души.

Веднага след Белград Путин се срещна с Ердоган в Москва и новината оттам не закъсня. „Нашата съвместна битка срещу терористичните групи в сирийската провинция Идлиб (разбирай, кюрдите – б.а.) ще продължи“, обяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган на съвместната им пресконференция. След още няколко изявления за съвместни операции в Сирия, където общият им приятел Башар Асад продължава да управлява, Путин се обърна към Ердоган с нова покана да се видят в Москва, за да продължат своята станала вече редовна практика на срещи, консултации и обмяна на мнения. Факт, който се потвърждава и от инфографиката на Statista с кой лидер Путин най-често е разговарял по телефона.

Друга любопитна инфографика отразява склонността на Путин да кара световните лидери да го чакат за среща. И макар да не му е подарил куче, Ердоган не присъства в тази статистика.

Дали българските управляващи ще успеят да монетаризират добрите отношения с Турция и идеята си за лелеяния хъб „Балкан“, който да замести „Южен поток“? АЕЦ „Белене“ няма да стане Балканската АЕЦ, както беше хрумнало преди време на Бойко Борисов, но дали газопроводът „Турски поток“ ще стане „Балкански поток“, ще е сигурно след не по-рано от година.

Заглавна снимка: © kremlin.ru