В този брой прочетете: българският план трябва да върви с пръчка; как ковид вълната измести фокуса на предизборната кампания; защо не може да имаме всичко; псевдонаучните тези и отговорността на медиите; #побуквите: „На конци. 1968. Една действителна история“ на Веселин Праматаров, „В нощната кухня“ от Морис Сендак и „Не са чудовища“ на Никола Петров; ново в кампанията #отнасзависи.
Как властта удави туризма в Черно море
При второто правителство на Бойко Борисов Държавната агенция по туризъм прерасна в министерство – и ефектът от това се изрази в застрояване с ускорени темпове и непрестанни попълзновения бетонирането да продължи и по планините. Двуличието на властта се проявява в действията ѝ. С едната ръка пише стратегии и разпорежда проверки, с другата пуска концесии на плажове на фирми – наследници на борчески групировки, и разрешава роенето на бетонни постройки.
„Ало, Банов съм“ няма да приключи с „Чао, Банов“. Засега
Аферата „Ало, Банов съм“ набра инерция за часове и започна да се разплита като бримка на чорап. Разпространените от червената депутатка Елена Йончева записи с участието на Боил Банов в качеството му на зам.-министър на културата осветяват схема, свързана с изпълненията на обществените поръчки в България и усвояването на пари от еврофондовете. При това една […]
Глобално село: Опозиции
През последната седмица много се говори за опозиции. И ако оставим настрана вътрешната политика на САЩ, темата „Брекзит“, преговорите в Афганистан и дори протестите в Судан, то думата опозиция се свързваше най-често с кризата във Венесуела. Този текст обаче не е за Венесуела, в която преди седмица опозиционният лидер Хуан Гуайдо се самоопредели за временен […]
Китай в епохата на свръхвъображаемото
Както отбелязва Ю Хуа в първия текст от поредицата ни „Китай отвътре“, властта в страната често се оказва над закона. Това явление всъщност е едно от най-устойчивите в Китай, видимо още в имперските времена, продължило с пълна сила и след идването на комунизма през 1949 г. В речта си по време на Третия пленум на […]
Тайна среща в Градината
Красив, крехък, фин. Такъв накратко е дебютът на Галин Стоев в киното – „Безкрайната градина“. За мен е и сред редките филми, които се загнездват в съзнанието и бавно се разстилат в него седмици след прожекцията, налагайки повторно гледане, за да бъдат осмислени в дълбочина. Така назрява и потребността да побера впечатленията си в думи. Сценарият […]
