NB!
Да не се посочваме!
Властта в България може да се смени, да се прекръсти на „прогресивна“ и да обещае нов обществен договор, но едно остава непроменено – страхът от журналистически въпроси. А когато медиите са заключени в мазето, „демокрацията“ неизбежно започва да си говори сама със себе си. От Дарина Сарелска.
Войната, която никой не иска, но всички вече водят
За американската дилема между Израел и глобалната икономика, за иранската ядрена амбиция и за новото разделение между Европа и САЩ. Какво ни показва блокадата на Ормузкия проток? От Искрен Иванов.
Angine de poitrine, или от какво е направена музиката
Микротонове и неравноделни ритми – как канадското дуо Angine de poitrine превърна една уж нишова музика във вайръл феномен? Текст на Светла Енчева за тоновете между тоновете и как музиката може да намери изход от собствената си предвидимост.
Няма такава дума в българския език!
Сигурно и вие сте чували „Няма такава дума в българския език!“, а може и да сте го казвали. А думата си я има, макар че може и да липсва в речника. Но как една дума да влезе в речника, ако преди това не се е използвала? Павлина Върбанова ни сервира „порция език“ по тази тема.
Юлия Федорчук: Превръщаме се в ресурс
За връзката между човека, Земята, екологията, поетиката и политиката – Ина Иванова разговаря с известната полска писателка и университетска преподавателка Юлия Федорчук по повод последния ѝ роман „Домът на Орион“.
За Радев и таралежите
Кое ще е европейското политическо семейство, което ще си сложи този „таралеж в гащите“ – да приеме в редиците си „Прогресивна България“? Анахит Хачикян разсъждава по темата и ни запознава с малкото изразени мнения на евродепутати за политическия проект на Радев.
Седмицата (27 април – 2 май)
Речи по шаблон и автентичната сила на омразата; стабилното мнозинство и очакването за бързи решения; разпадащи се коалиции; изборните паралели със САЩ; МВР отвъд показните акции; „варненският“ популизъм; библиотеката като общност; книгите, писането и разговорите за смисъл. „Тоест“ тази седмица.