Светла Енчева разказва за книгата на Анета Василева, през която прави преглед на възможностите за архитектурна критика в нашата дигитална епоха. Защото когато си говорим за архитектура, си говорим и за всичко друго.
Спомняте ли си за детските градини с ужас? Ядосвате ли се в каква среда растат децата ви? Статията на Христо Станкушев, Емил Христов и Стелиян Ботев ще ви накара да се размечтаете отново да сте деца. Защото може и да е друго. В България има и добри примери.
В България има детски градини от близо век и половина, а в София – от 120 години. Христо Станкушев, Емил Христов и Стелиян Ботев анализират причините за недостига им в столицата и неадекватността им спрямо съвременните стандарти.
Арх. Анета Василева продължава своя разказ за новия архитектурен популизъм, който не подминава и България. Втората ѝ статия по темата също стъпва на обстойната лекция, която тя изнесе на 23 април 2024 г. в Гьоте-институт – България, но в голяма степен я допълва и развива.
Как духът на времето, политиката и идеологията оставят отпечатък върху сградите около нас? И защо популизмът прониква вече и в сферата на архитектурата? Статията е базирана на едноименната лекция на Анета Василева, която се проведе на 23 април 2024 г. в Гьоте-институт – България.
Образователните пространства могат да стимулират осъвременяването на методите на преподаване и укрепването на връзките между децата, дори да намалят агресията в училище. Арх. Стайнова и арх. Славова доказват в практиката тези теории от книгите за архитектура. С тях разговаря Надежда Цекулова.
Защо ни е нова, модерна и красива библиотека, като можем да си имаме общински паркинг с кодово име „градинка“? За обществения „дебат“ около проекта на Варненската библиотека и неговата дълга и вълнуваща предистория разказва Анета Василева.