От инишеринските буколически ливади, през червения холивудски килим, дузина езици и речници, кабинетите на БАН, та чак до сватбата на Боуи и Иман, Екатерина Петрова (из)следва писъка на банши и неговата културна и лингвистична акустика. На вниманието на киноманите: текстът съдържа спойлери!
Благо или бреме? Колко тежи културното наследство върху раменете и ума на един съвременен архитект, инвеститор, управник? И възможен ли е в България сър Дейвид Чипърфийлд, носителят на „Прицкер“ за 2023 г.? Засега като че ли не, предвид развитието на казуса с русенското летище в Щръклево.
На 8 март Мартина Новакова ни разказва как социалният театър по света прави видими проблемите, свързани с домашното насилие и дискриминацията. И пита защо в България разговорът по тези важни теми все още не се е състоял – нито на театралната сцена, нито на политическата.
Вдъхновен отзив на Севда Семер за една наградена книга, с помощта на която деца, родители и учители могат да превърнат музея в изследователски терен и в площадка за игра.
Три стихосбирки – на Хорхе Луис Борхес, на Биньо Иванов и на Галина Николова – са поставени на фокус от Зорница Христова тази седмица. В интерпретацията си тя отива отвъд микропрочита на самите стихотворения и обръща внимание на цялостната концепция на книгите, две от които всъщност са антологични.
Не, не посягайте към ножа и вилицата! Текстът на Екатерина Петрова не е поръсен с орехи и напоен със захарен сироп. Той ни разказва за дума, която е име на град, популярна е сред бойци, пърформъри и протестъри, а отскоро се разхожда по модния подиум и се кани да влезе в лексикалния ни гардероб.
Нов и убедителен прочит на последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според интерпретацията на Стефан Иванов този мемоар надскача времето си и ни проговаря днес. Съобщава ни важни неща за утре.