България

Диктатура на безпринципността

В изминалата седмица през България премина политическа буря, която показа недвусмислено, че близо три десетилетия след рухването на комунистическия режим в страната се е установила нова диктатура – върховенство на безпринципността, лицемерието и усещането за недосегаемост.

1968: Студът на свободата

Питам приятел кое е първото нещо, което му идва наум за 68-ма. Не казва „1968“, песента на „Ревю“. Не му изникват началните кадри на „Аз, Графинята“ за Сиси Графинята, изиграна от Светлана Янчева. Сеща се за Бертолучи и „Мечтатели“, за други млади и свободни тела. За другата 68-ма, чуждата.

Интервю между Йовко Ламбрев и Георги Стоев

България като по-високотехнологична дестинация за индустрията

Разговаряме с Георги Стоев за това как изглежда България в началото на 2018 година от гледна точка на инвеститорите, кои тенденции се очертават като определящи и от какви конкурентни предимства може да се възползваме.

Министерството на буфосинхронистите

В тълковния речник на българския език пише, че буфосинхронистът е комедиант, който на фона и в ритъма на музика имитира истинско изпълнение. Тази дума като че ли най-точно описва днешното Министерство на културата в България.

/ 09.02.2018
Българският парламент, наполовина огрян от сутрешното слънце, наполовина в сянка.

Законотворчеството като индулгенция

Внесеният от Пеевски законопроект има очевидната цел да облече в закон внушенията, че т.нар. лично от него „непазарно“ финансиране на медиите е нещо лошо и трябва да се държи изкъсо, но удобно пропуска да изисква същото за медии, финансирани чрез банкови кредити, реклама и средства от държавни или европейски програми.

/ 09.02.2018
Знаме на Европейския съюз

България и европейската отбрана: анализ на средата

Добрата икономическа конюнктура в Европа и България не бива да ни успокоява и отклонява от сериозен анализ на средата по отношение на сигурността, възможните рискове и ефективното им управление, за да не допускаме сериозни заплахи за развитието на страната ни в по-дългосрочен план.

Стената на покаянието

Печалното е, че е извършвано от свои над свои. Трагичното е, че са го правили с хъс, с убеденост, с омраза (защото врагът трябва да се мрази дори когато е приятел или човек от семейството), с ентусиазъм, с готовност да служи на новата власт, да се хареса, да бъде изобретателен...