Три стихосбирки – на Хорхе Луис Борхес, на Биньо Иванов и на Галина Николова – са поставени на фокус от Зорница Христова тази седмица. В интерпретацията си тя отива отвъд микропрочита на самите стихотворения и обръща внимание на цялостната концепция на книгите, две от които всъщност са антологични.
Не, не посягайте към ножа и вилицата! Текстът на Екатерина Петрова не е поръсен с орехи и напоен със захарен сироп. Той ни разказва за дума, която е име на град, популярна е сред бойци, пърформъри и протестъри, а отскоро се разхожда по модния подиум и се кани да влезе в лексикалния ни гардероб.
Нов и убедителен прочит на последната книга на Стефан Цвайг от 1942 г., публикувана малко преди самоубийството му. Според интерпретацията на Стефан Иванов този мемоар надскача времето си и ни проговаря днес. Съобщава ни важни неща за утре.
Този път Зорница Христова поставя на фокус две книги, които разказват истории „от архивите“ и имат и извънкнижно битие: едната – като изложба, другата – като филм. А в добавка, за да ни изтръгне от локалното, ни препоръчва и дългоочакваното изследване на проф. Галин Тиханов „Световна литература“.
За общото между мечката, освободена от болезнения си танц, и посттоталитарния човек, разказва книгата на Витолд Шабловски „Танцуващите мечки“. А три години по-късно Севда Семер ни връща към нея и към незарасналите рани в близкото ни минало.
В първото си есе от рубриката „От дума на дума“ Екатерина Петрова изпраща празничния януари с истински етимологически фойерверк. Колко „части“ „чест“, „участ“ и „честота“ се съдържат в сърцевината на думата „честито“? Още един повод да честитим рождения ден на „Тоест“.
В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с...